Алберт Айнщайн

Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията.
Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Айнщайн пренасочва насам. За единицата за измерване вижте айнщайн (единица).

Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн, снимка от 1921
Роден	на 14 март 1879 в Улм, Германия
Починал	на 18 април 1955 в Принстън, Ню Джърси, САЩ
Живял в	Германия, Италия, Швейцария, САЩ
Гражданство	немско (1879–96, 1914–33) швейцарско (1901–55) американско (1940–55)
Народност	Евреин
Професия	физик
Работил в	Патентното бюро в Берн Цюрихския университет Карловия университет в Прага Пруската Академия на Науките Института Казер Вилхелм Лайденския университет Института за авангардни изследвания, Принстън
Алма матер	Цюрихската политехника
Известен с	Общата теория на относителността Специалната теория на относителността Брауновото движение Фотоелектричния ефект E=mc² Статистиката на Бозе-Айнщайн Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен
По-важни награди	Нобелова награда за физика (1921) Медал Макс Планк (1929)
Подпис

Алберт Айнщайн (на немски език Albert Einstein) (14 март 1879 – 18 април 1955) е немски физик теоретик от еврейски произход, живял и работил в Германия, Швейцария и САЩ, известен като създател на теорията на относителността и допринесъл значително за развитието на релативистката космология. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение $E = m c 2$ за еквивалентност на маса и енергия. Написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е "Светът такъв, какъвто го виждам" (The World As I See It, 1934).^[1] През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект. ^[2]

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. Той е един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за "Личност на столетието", а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката.

Алберт Айнщайн надминава по мащабите на своята слава всички представители на науката в цялата история на човечеството. Неговото име е станало синоним на висок интелект и дори понятие за гениалност, а неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо. На името на Айнщайн са кръстени: единица за енергия, химичен елемент 99 в периодичната таблица на Менделеев, астероид, кратер на Луната и награда на мира.

Съдържание

1 Детски години и юношество
2 Чиновник в патентно бюро
3 1905 - чудодейната година на Айнщайн (Annus Mirabilis)
4 Научна кариера, научни теории и емигриране в САЩ
5 Политически и религиозни възгледи за света
6 Библиография
7 Вижте също
8 Външни препратки
9 Източници

Детски години и юношество

Най-ранната снимка на Айнщайн (на 4 години)

Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия на 14 март 1879 година. Расте като затворено и необщително дете. Много негови изследователи твърдят, че прохожда и проговаря доста късно. Посещава католическо начално училище без особени "академични" успехи и не винаги прави разлика между християнското и юдейското учение. Когато е на 5 години, неговият баща му подарява компас. Алберт е дълбоко впечатлен и по-късно признава, че може би в този момент е осъзнал влечението си към науката и техниката. Обича да строи, включително огромни кули от карти за игра. На десетгодишна възраст започва да чете "Елементите" на Евклид и "Критика на чистия разум" на Кант. Тези и други научно-популярни книги формират неговия мироглед, показват увлечението му по математиката, пораждат недоверие към авторитетите и го научават да говори това, което мисли. По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето. Едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.

Тираничното отношение на учителите към учениците, подтискането на творческото мислене, зубраческата система, закостенялото и консервативно обучение по принцип създават много неприятно чувство у Айнщайн и той непрекъснато влиза в спорове със своите преподаватели. Поради това те го считат за безперспективен ученик.

През 1894 година бащата на Айнщайн фалира, семейството напуска Мюнхен, Германия и се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия. Вместо да завърши гимназия, Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. Представя се блестящо по математика, но пропада на изпитите по ботаника и френски език. Не го приемат. Той е едва на 16 години, но това е времето, по което започва да си задава въпроса, какво би видял, ако можеше да тича със скорост, близка до тази на светлината.

През 1896 година завършва средното си образование и кандидатства отново. Този път е приет. Отказва се от немското си поданство, за да не бъде повикан в армията. Завършва висше образование през 1900 година, а през 1901 получава швейцарско гражданство. Докато учи в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария, се запознава с бъдещата си жена Милева Марич, родом от Сърбия, която е единствената жена в специалност математика.

Чиновник в патентно бюро

Милева Марич, 1896

Дипломата,получена през 1900 година, разрешава на Айнщайн да работи като професор по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 - 1902 Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни отвсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 година. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.

През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама синове - Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата са силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.

1905 - чудодейната година на Айнщайн (Annus Mirabilis)

През 1905 година, едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят света. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението $E = m c 2$ за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 година Айнщайн защитава докторат.

Научна кариера, научни теории и емигриране в САЩ

Алберт Айнщайн, 1921

След като напуска патентното бюро през 1909 година, напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 година става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 заминава за Германия. От 1914 до 1933 година е директор на института по физика "Кайзер Вилхелм" в Берлин. През периода от 1912 до 1933 година е и гостуващ професор на Лайденския университет ^[3]. През 1914 година става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и публикува друг свой основен труд - Общата теория на относителността.

Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от "парадокса на близнаците" в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.

Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки - небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.

След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ù брак. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.

Нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година. Айнщайн се отказва от немското си гражданство, напуска Германия поради преследванията срещу евреи и се установява в САЩ.Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.

В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология. През 1940 година получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта Манхатън в Лос Аламос; за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците.

Умира на 18 април 1955 година от руптура на аортна аневризма.

Политически и религиозни възгледи за света

Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в Тайпей, Тайван през 2005 - световната година на физиката

Айнщайн счита себе си за дълбоко религиозен. Фразите му: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" и "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности", отразяват неговата философия и вяра. Той не прекарва живота си в пост и молитва, но в същото време признава, че има вяра, която не може да се обясни с разума, и че има закони на природата, които чакат да бъдат открити. Своите възгледи за религията Айщайн излага в списанието "Природа" през 1940 година в статия, озаглавена "Наука и религия".

По убеждения Алберт Айнщайн е пацифист, социалист, антифашист, ционист (в сферата на културата) и хуманист. Основният порок на капитализма според него е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че обезпечаването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията. Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният социализъм. През 1949 година в Ню Йорк публикува статията "Защо социализъм?".

Той е убеден пацифист, прекланя се пред Махатма Ганди и неговите методи на ненасилие. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за граждански права. Взима активно участие и в борбата против фашизма и нацизма. Съдейства на Еврейския университет в Йерусалим и на Израел през 1947.

Библиография

Brian, Denis, Einstein — A Life (John Wiley & Sons, Inc., New York, 1996)
Bucky, Peter A. with Allen G. Weakland, The Private Albert Einstein (Andrews and McMeel, Kansas City, 1992)
Clark, Ronald W., Einstein: The Life and Times (World Pub. Co. , New York, 1971)
Calaprice, Alice, The Quotable Einstein (Princeton University Press, Princeton, New Jersey, 1996). There is a new edition of this book available under the title The New Quotable Einstein.
de Broglie, Louis; Louis Armand; and Pierre-Henri Simon, et al., Einstein (Peebles Press, New York 1979)
Dukas, Helen and Banesh Hoffman (Editors), Albert Einstein - The Human Side (Princeton University Press, 1979)
Einstein, Albert, Autobiographical Notes (Open Court Publishing Company, LaSalle and Chicago, Illinois, 1979)
Einstein, Albert, Ideas and Opinions, (Crown Publishers, Inc., New York 1954). A 1995 edition is available.
Einstein, Albert, Out of My Later Years (Philosophical Library, New York, 1950). A 2005 edition is available as Albert Einstein: Out of My Later Years Through His Own Words
Einstein, Albert, The World As I See It, (Philosophical Library, New York, 1949)
Goldman, Robert N., Einstein's God—Albert Einstein's Quest as a Scientist and as a Jew to Replace a Forsaken God (Joyce Aronson Inc.; Northvale, New Jersy; 1997).
Hofmann, Banesh with Helen Dukas, Albert Einstein Creator and Rebel (The Viking Press, New York, 1972)
Jammer, Max, Einstein and Religion (Princeton University Press, 1999)
Lewis, Albert C., Albert Einstein, 1879-1955 (The Humanities Research Center, The University of Texas at Austin, 1979)
Pais, Abraham, Subtle is the Lord — The Science and the Life of Albert Einstein (Clarendon Press, Oxford, and Oxford University Press, New York, 1982)
White, Michael and John Gribbin, Einstein: A Life in Science (Dutton, Penguin Books USA Inc., New York, 1994)