Архимедова спирала


Free Web Hosting with Website Builder
Положителният клон на архимедова спирала и сектор M1OM2 от нея

Архимедова спирала е равнинна трансцендентна крива, която се дефинира като геометричното място на точка, движеща се с постоянна скорост v по лъч, който се върти около полюс О с постоянна ъглова скорост w.

Кривата е алгебрична спирала, тъй като уравнението ѝ в полярни координати е във вид на полином: \rho = a \varphi , където a = \frac{v}{w}. Състои се от два клона, съответстващи на положителните и отрицателните стойности на \varphi. Обикновено се изобразява само единият от тях.


Специфично за архимедовата спирала е, че разстоянието между всеки две съседни намотки е постоянно число, равно на a. Радиусът на кривината на спиралата е: R = a \frac{(\varphi^2 + 1)^{\frac{3}{2}}}{\varphi^2 + 2} .

Кривата е наречена архимедова, тъй като първи я е изследвал Архимед във връзка с трисекцията на ъгъла и квадратурата на кръга. Архимед открива формулата за площта на сектора, което е един от първите примери за квадратура на криволинейна област. Площта на сектор M1OM2 се изчислява по формулата:  S = \frac{a^2}{6}({\varphi_2}^3 - {\varphi_1}^3), където \varphi_1 е ъгълът между полярната ос и OM1, а \varphi_2 е ъгълът между полярната ос и OM2, \varphi_1 < \varphi_2.

В края на 17 век спиралата бива и ректифицирана (Бонавентура Кавалиери, Жил де Робервал, Пиер дьо Ферма, Блез Паскал). Дължината на дъга от кривата, отговаряща на ъгъл \varphi се изчислява по формулата: L = \frac{a}{2} \left[ \varphi.\sqrt{1 + \varphi^2} + \operatorname{argsh}\,\varphi \right].


Понякога под архимедова спирала се разбира по-голям клас спирали с общо параметрично уравнение  r = a + b \varphi^{1/x}, където традиционната архимедова спирала се получава при x = 1, a = 0. При това обобщение, други видове архимедови спирали са хиперболичната спирала, спиралата на Ферма и жезълът.

Използвани източници

  • "Математический энциклопедический словарь", Ю. В. Прохоров, "Советская энциклопедия", Москва, 1988
  • "Математическая энциклопедия" (5 тома), Изд. "Советская энциклопедия", 1985
  • "The Penguin Dictionary of Mathematics", John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989

Външни препратки







Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History