Белица


Free Web Hosting with Website Builder
 Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
Белица

Карта на България, мястото на Белица е отбелязано

41° 57' N, 23° 34' E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 3 332 [1]
Надм. височина: 953 m
Пощ. код: 2780
Тел. код: 07444
МПС код: Е (Бл)
Администрация
Държава: България
Област: Благоевград
Община:
   - кмет		 Белица
Ибрахим Палев
(ДПС)
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Белица е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до градовете Разлог, Банско и Якоруда. Градът е административен център на община Белица.

Съдържание

География

Община Белица е разположена в северо-източната част на Благоевградски регион. Граничи с общините Банско, Разлог, Самоков, Якоруда и с Пазарджишка област - община Велинград.

Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км от главен път Разлог – Велинград.

Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източния /Мусаленския/ дял на Рила планина.

Широките поляни на Семково /около 1600 м.н.в./ по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш /ср. надм. в. 1600 м/, който принадлежи на Западните Родопи.

Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.

История

Население

Религии

Християнство, ислям.

В 19 век Белица е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белица (Bielitsa) е посочена като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители-помаци.[1] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Белица (Бѣлица) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 2700 българи-християни, 550 българи-мохамедани и 50 власи[2].

Политика

Икономика

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми , като най-голям е делът на занимаващите се с търговия, ремонт и обслужване /36,6 %/, следвани от тези в преработващата индустрия /24,3 %/ и хотелиерството и ресторантъорството /около 18 %/ - предимно в КК ”Семково”. Най–нисък е делът на фирмите, занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство - 4,3 %. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите /със заети до 10 човека/ - около 90 %, следвани от малките - 8 %, а тези с над 101 заети са 2 %.

Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването,които разчитат на наличието на суровини,материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха, които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – с производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др.

Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният ѝ дял спрямо общата площ на общината е 11,7% - около 4 пъти по-малко от средното за страната (44,8%). На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя, при средно за страната 6,3 дка/човек.

Община Белица работи по програма „Устойчиво развитие на горското стопанство, земеделието и алтернативния туризъм“, съвместно с ПРООН за периода 2003-2007 год., като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото, социалното и екологосъобразното развитие. През 2002 год. е разработена „Стратегия за развитие на селския туризъм“. Проведени са проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.

Обществени институции

Образцово народно читалище "Георги Тодоров".

Културни и природни забележителности

  • Край Белица е създаден Парк за танцуващи мечки.
  • На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове.

В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 год. като основна стратегическа задача е очертано развитието на туристическия бизнес в КК “Семково”. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом „Рила“ /480 легла/; хотел „Бор“ /110 легла/; почивните станции на ТУС /110 легла/ и УАСГ /90 легла/. В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем, който възпрепятства тяхното използване.

Редовни събития

Личности

Родени в Белица
  • България Величко Апостолов (около 1856 - 1926), български революционер, опълченец
  • България Владимир Поптомов (1890 - 1952), български политик
  • България СССР Георги Андрейчин (1894 - 1950), съветски политик
  • България Георги Андриянов (1897 - 1932), български революционер, комунист
  • България Георги Банков (1845 - 1932), български революционер
  • България Георги Бельов (1832 - 1888), български просветен деец и революционер
  • България Лазар Причкапов (р.1940), български политик
  • България Никола Алексиев (1889 - 1957), български просветен деец, писател, фолклорист
  • България Петър Дюлгеров (1929 - 2003), български политик
  • България Тодор Саев (1872 - 1903), български военен деец и революционер
Починали в Белица
  • България Никола Алексиев (1889 - 1957), български просветен деец, писател, фолклорист

Литература

Други

Кухня

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ [1878] (1995) „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“, II (на български, френски, английски, руски), София: Македонски научен институт, стр. 134-135.
  2. ↑ Кънчов, Васил [1900] (1996). “Неврокопска Каза”, „Македония. Етнография и статистика“, II (на български), София: Проф. М. Дринов, стр. 196.
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.






Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History