
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка за авторски права, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Белоградчик е град в Северозападна България. Той се намира в Област Видин и е втори по големина в областта след Видин. Градът е административен център на Община Белоградчик.
| Белоградчик | |||
|---|---|---|---|
| Данни * | |||
| Население: | 5 870 [1] | ||
| Надм. височина: | 522 m | ||
| Пощ. код: | 3900 | ||
| Тел. код: | 0936 | ||
| МПС код: | ВН (Вд) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Видин | ||
| Община: - кмет |
Белоградчик Емил Цанков (независим) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
Преди около 200 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.
Античност Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост.
Средновековие През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била една от най- силните в царството.
Османско робство Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През Османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстане, което е потушено.
Период след освобождението Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен става туризмът.
Белоградчишки исторически музей.
Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.
В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.
Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.
Белоградчишките скали са красиви скални образувания край града. Те образуват ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км. Намират се в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.
Белоградчишката обсерватория е една от малкото в страната.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History