Бернхард Риман
|
||||||||
Георг Фридрих Бернхард Риман (1826 — 1866; нем. Georg Friedrich Bernhard Riemann) е известен немски математик. Има голям принос в областта на математическия анализ и диференциалната геометрия, като в известен смисъл полага основите на Общата теория на относителността.
Съдържание |
Биография
Неговият баща Фридрих Бернхард Риман бил лутерански свещеник. Бернхард бил второто от общо шест деца — две момчета и четири момичета. До неговата десета година го обучавал баща му, на когото помагал и един начален учител от местното училище. През 1840 г. Риман директно влязъл в 3 клас на лицея в Хановер. Докато учил там, живеел при баба си, но през 1842 г. тя умира и той се премества в гимназия в Люнебург. Макар да бил добър ученик, Риман не блестял с нищо особено. Показвал интерес към математиката и директорът на гимнанията му позволява да чете математически книги от своята собствена библиотека.
През пролетта на 1846 г. Риман се записва е Гьотингенския университет. Неговият баща го окуражавал да влезе в теологическия факултет. След като посетил няколко лекции по математика, той попитал баща си дали не може да се прехвърли към факултета по филофосия, за да може да учи математика. Риман в голяма степен се съобразявал с желанията на семейството си и не преприемал важни стъпки без разрешението на баща си. Когато той му позволил, Риман започва да посещава курсовете по математика на Мориц Стерн и Карл Фридрих Гаус. Гаус и Стерн скоро открили гения на Риман.
През пролетта на 1847 г. Риман се мести от Гьотинген в Берлинския университет, където преподаватели са му Петер Дирихле, Карл Якоби, Якоб Щайнер. Това време е много ползотворно за него. Най-важният човек, повлиял на Риман по това време обаче, без съмнение е Дирихле. През този си период, Риман започва работа върху един от основните си трудове — Теория на комплексните променливи.
През 1849, Риман се връща в Гьотинген и неговата дисертация под ръководството на Гаус е публикувана през 1851 г. Но Гаус не е единственият, който му оказва влияние. По това време Вилхелм Едуард Вебер идва в Гьотинген от Лайпциг и Риман му става асистент за 18 месеца.
Приноси
- В дисертацията си 1851 Риман разглежда аналитичните функции от геометрична точка. Въвежда понятието Риманова повърхност.
- В лекцията си "За хипотезите, лежащи в основата на геометрията" (1854) г. Риман разглежда проблема как да се дефинира п-измерно пространство и полага основите на диференциалната геометрия.
- В работата си по теориите на числата, Риман изследва свойствата на дзета-функцията и показва връзката ѝ с разпределението на простите числа.
- След Коши, Риман разглежда понятието интеграл и въвежда свое определение - интеграл на Риман.
Списък на термините, свързани с името на Риман
- Риманова геометрия
- Риманова повърхност
- Интеграл на Риман
- Дзета-функция на Риман
- Риманова хипотеза
Външни препратки
- http://www.emis.de/classics/Riemann/ - трудовете на Риман (англ.)
- http://www.genealogy.math.ndsu.nodak.edu/html/id.phtml?id=18232 - биография (англ.)
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History