Гоце Делчев (град)

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

Тази статия е за града в България. За други значение на Гоце Делчев вижте Гоце Делчев (пояснение). За административната единица в Гърция вижте Неврокоп (дем).

Гоце Делчев (град)

Гоце Делчев (град) (България)

41.566667 N, 23.733333 E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

21 068 ^[1]

540 m

2900

0751

Е (Бл)

Администрация

Община:
- кмет

Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП, НДСВ, БСД, ⋯)

Адрес на общината
ул. „Царица Йоанна“ 2, 2900 Гоце Делчев

промяна на тази таблица

Гоце Делчев е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на Община Гоце Делчев. До 1951 година името на града е Неврокоп.^[1]

Изглед от града

Градската река

Гоце Делчев фонтаните

Централен площад

Хотел „Неврокоп“

Общинският съвет на Гоце Делчев

География

Гоце Делчев се намира в планински район. Намира се на около 200 км от столицата — София и на 97 км от областния център Благоевград.

История

Античност и средновековие

Неврокоп възниква в близост до древния град Никополис ад Нестум, чиито развалини се намират на 9 километра източно. Notitiae Episcopatum споменават този град, като архиепископско седалище до 11 век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от 9 — 10 век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. Районът, в който се намира Неврокоп, е завладян от османските турци най-вероятно между 1371 и 1383 година.

В Османската империя

Под името Неврокоп градът е споменат за пръв път в османския Tahrir defter Mal. №525 от 1445 година, където е описан като голямо християнско село, наброяващо 137 домакинства. Със своите приблизително 600 жители Неврокоп е най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1453 — 1454 година отбелязват 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства или около 1250 жители. Значителни промени се наблюдават в периода 1454 — 1517, когато в близост или в съществуващи български християнски села се заселват мюсюлмани и юруци от Анадола. В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1517 година, при което са установени 167 мюсюлмански и 319 християнски домакинства, или приблизително 2070 жители. Селището, което през 1445 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани — 34%. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1529 година. Мюсюлманите нарастват на 281 домакинства, а християнските са 385. Това означава град с около 4000 жители, 42% от които са мюсюлмани. В Tahrir defderi от 1569 — 1570 се посочва по-различна тенденция. През следващите 14 години след 1529 година съотношението се променя. Броят на мюсюлманското население се увеличава бавно до 318 домакинства, докато християнските спадат да 186 домакинства. Регистърът от 1569/70 г. подсказва, че е налице и една миграция на населението. В резултат от това 63% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1529 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 — 13 мюсюлмански и 6 християнски.

Превръщането на Неврокоп от християнско в мюсюлманско селище е стимулирано и от издигането на джамия и училище от Мехмед бей — син на бейлербея на Румелия Караджа Паша, който умира през 1456 година в Белград. Неговият син Мехмед бей най-вероятно издига джамията през 1480 — 1490 година, за което сочи и архитектурния ѝ стил. Малко преди смъртта си през 1512 година любимецът на султан Баязид II, Коджа Мустафа Паша, построява още една джамия в Неврокоп, както и училище и хамам — за тези сгради се споменава в Tahrir defderi от 1529 година. Регистърът споменава, че Мехмед бей е построил мост над Места и е възложил поддръжката му срещу годишна рента на 10 воденици в Неврокоп и Драма, 50 магазина и стаи в Солун, както и значителни имоти в Пловдив, всичко възлизащо на 57000 акчета. Постройките на Коджа Мустафа Паша в Неврокоп са били финансирани от личните му вакъфски имоти на различни места из Румелия. В тях са включени също така и 5 села от казата Неврокоп.

В Muhimme defteri №6 от май 1565 година е описана заповед, в която се обсъжда проблемът за издигането на нова джамия в Неврокоп, съгласно желанието на султан Сюлейман в памет на сина му Шехзаде Мехмед. В Tahrir defderi от 1569/70 година се дава още информация за нарастващото значение на Неврокоп като ислямски център. Споменават се вече 3 петъчни джамии и 7 месджида. Регистърът посочва, че има 12 имама и 14 мюезини, четирима учители и огромен брой занаятчии, както мюсюлмани, така и християни — шивачи, обущари, ковачи юрганджии, златари, дърводелци.

В селата от каазата Неврокоп също се наблюдава подобен процес на бавна ислямизация. Според Tahrir defderi от 1445 година. В целия район не е имало и един мюсюлманин. За ограничен брой такива се споменава през 1453/54 година., но към 1529 година 13% от населението по селата на каазата Неврокоп са мюсюлмани, а през 1569/70 г. представлява 28% от него. Този процес се характеризира със същите две особености както и в града: заселването на значителен брой турци юруци след 1517 и на второ място развитие на процеса на ислямизация на част от провинциалното българско говорещо население.

Към 1900 година цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12500 турскоговорящи мюсюлмани, 26960 българо-мохамедани и 35310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи. Тези данни показват, че ислямизацията на западните Родопи е резултат от бавен процес на колонизация и доста по-бавния процес на ислямизация, отколкото като резултат на жестока, правителствено наложена кампания на масова ислямизация.

През 17 век се забелязва спад в разрастването на града. Хаджи Калфа споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 1667 — 1668 година Неврокоп е на четвърто място сред дванадесетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център.

Най-подробно описание на Неврокоп по османско време е дадено в том VII на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация.

Град Неврокоп през османско време e бил и център на културния живот. Сред известните творци родени в града са Рана Мустафа ефенди Накшбенди — служил дълго време при валията от Египет Мехмед Али Паша. Накшбенди почива през 1832 в родния си град Неврокоп. Най-вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мехмед Али в Кавала през 1818 — 1821 година. С по-съществено значение е личността на Зюхри Ахмед ефенди, основоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е построил.

Неврокоп през Възраждането

През 18 век градът бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Август Викеснел вижда стотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

През 1808 — 1811 година християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833 — 1841 година те построяват по-голяма и монументална църква „Света Богородица“, която е в резултат на реформите в империята. През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка.

След Руско-Турската освободителна война и Берлинския конгрес от 1878 година Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение.

След продължителни и упорити борби местните българи от Неврокопския край, през 1894 година със султански берат в града е учредена Неврокопската българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел Митрополит Иларион.

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Неврокоп брои 6215 души, от които 850 българи, 5000 турци, 190 власи, 110 евреи и 65 цигани.^[2]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през есента на 1903 година в Нерокопско се водят активни въстанически действия под ръководството на воеводите Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Стоян Филипов.^[3]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неврокоп се състои от 1 016 българи екзархисти, 288 българи патриаршисти гъркомани, 60 гърци, 168 власи и 116 цигани. В града функционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 6 учители и 151 ученици, както и 2 начални гръцки училища с 6 учители и 77 ученика.^[4]

В салнамето на Солунски вилает от 1906 — 1907 се споменава, че в Неврокоп има 20 махали с 1432 къщи, 598 дюкяна, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и повече от 8 текета, които свидетелстват за добре развита и организирана мюсюлманска общност. Освен това съществуват 7 училища за мюсюлманите и 2 за християните.

Гръцки източник от 1908 година споменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюсюлмани, 595 християни, принадлежащи към гръцката православна църква и 900 християни към Българската екзархия. Същият източник споменава, че каазата Неврокоп е предимно мюсюлманска — средно 51000 от общо 83000 жители. Салнамето от 1885 — 1886 година посочва малко по-малко жители, но процентът на мюсюлманското население е същият.

В България

Неврокоп е освободен на османска власт по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година. Любопитен е фактът, че това става без нито един изстрел. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е поетът Пейо Яворов. Включването на района в границите на Царство България довежда до масово изселвани на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселват български бежанци от района на Драма и Сяр, чийто родни места попадат под властта на Гърция. Преброяването на населението от 1926 година ясно показва тези промени. По това време в Неврокоп са останали само 1057 турци, докато българите наброяват 5882 души. Преброяването от 1934 година показва, че тази тенденция продължава. Преброени са 824 турци и 7726 българи. Според същото преброяване в Неврокопско живеят 15 000 мюсюлмани.^[5]

След 1912 година джамиите, текетата, хамамите се разрушават едно след друго. Най-старата джамия в града, тази на Мехмед бей син на Караджа паша, е последната запазила се. Но и тя в наши дни не функционира и е почти разрушена.

През 1951 година градът е наречен на революционера Гоце Делчев.

Забележителности

На 17 километра от Гоце Делчев се намира старинното селце Лещен, което е архитектурен резерват. На 27 километра пък отстои архитектурният паметник село Ковачевица. Край него се намира местността Караорман — гора, населявана от много видове диви животни.

Музеи

Историческият музей

Музеят в Гоце Делчев съхранява за момента старинна римска колесница, открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети, открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

В града действа читалище Просвета.