Добърско

Добърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.

География

Добърско е разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец.

История

През 2001 година в покрайнините на селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към 3-4 век. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. Високо над сегашното селище има местност “Германица”^[1] - името идва от тракийският бог Герман. Местността “Апата” говори за заселници власи (АПА = вода), фамилното име Корунови е с прабългарски произход. Всички това сочи колко богато е историческото наследство на Добърско.

До 1912 година името на селото е Недобърско.^[2] Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на 17 век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

В 1861 година в Недобърско е открито българско училище. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. В 1878 година заедно с цяла Македония Добърско остава под османска власт. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Добърска школа

Основна статия: Добърска школа
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници, които се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Те създали прочутата добърска школа за пеене, да помагат да слепи деца. Школата съществува до ден днешен.

Забележителности

„Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Основна статия: Теодор Тирон и Теодор Стратилат
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране, неутрализиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - национален паметник на културата

Стенопис от църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 11 век. Това се доказва от подарен от Русия кръст от 11 век, в който забележителното е, че Христос е с анатомичен образ.

Храмът е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почитстили стенописите и обновили храма.

Има стенописи, които не могат да се видят никъде другаде по света. Исус в подобно на ракета изображение, Богородица в капсула от червена светлина, цялото житие на Исус от рождението до Второто пришествие, египетски светец в нещо, наподобяващо скафандър, изображения на над 30 жени светици, каквито не се срещат в християнските храмове, сред които и майката на Богородица. Някои от изображенията са рамкирани по странен за каноните на Християнската религия начин.

За да докажат, че са наследници на древните българи, ктиторите оставят на източната фасада, на една от фугите своя древен печат – пречупения кръст (свастиката). Това е кръст, идващ от слънчевото колело, известно още като „Колело на закона“. Среща се в почти всички храмове на древния свят и е най-старият използван символ в света. Двата вида свастика се срещат по бронзови талисмани, знаци върху камъни, намерени в Плиска и Преслав, надгробни плочи във Велики Болгар (Волжка България), колони, аплици, обредни хлябове, използвани при кръщенета, сватби, коледарски обичаи, а също и в народните шевици (свастични елбетици).

Част е от Стоте национални туристически обекта. Църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО, но е отворена за посетители. Въпреки желанието на св. Неврокопска митрополия, в него богослужения все още не се извършват; добърчани се черкуват само в църквата "Сретение Господно", построена през 1860 година и изографисана от майстори от Банската зографска школа.

„Свето Сретение Господне“

Основна статия: Сретение Господне (Добърско)
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Кухня

Традиционни ястия за региона са шупла, данкини баници, полайник, боб с чекане.

Външни препратки

• dobarsko.org — сайтът на инициативен комитет за развитие на селски туризъм, с подробна информация, история и снимки.
• Старата църква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - информация и снимки от rodenkrai.com
• [3] - Изследвания на историк Лазар Цинзов

Бележки

1. ↑ [1]
2. ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Тази статия, свързана с населено място в България, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.

Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History