Индоевропейски праезик
Индоевропейският праезик или праиндоевропейският език-основа, т.е. общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство, не е засвидетелстван писмено, но е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод. Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-то хилядолетие пр.н.е., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр.н.е. След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.
Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Експанзията на индоевропейците на територията на Европа би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на черноморските степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. културата на шнуровата керамика. Най-новите археологически изследвания обаче оспорват източния произход на европейските култури от късния неолит. Съгласно една алтернативна концепция, индоевропейските народи произлизат от поречието на Среден Дунав, където в средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. се формира културата на лентовата керамика, която през следващите столетия колонизирала Централна и Северна Европа. Съществуват и други хипотези за „прародината“ на индоевропейците (Мала Азия, Северна Европа, Индия), които обаче не тълкуват добре историческото разпространение на индоевропейските народи, нито връзките им с конкретни археологически култури.
Трябва да се подчертае, че терминът „индоевропейци“ означава езикова общност. Не трябва да го свързваме еднозначно с определена култура, а още повече с определени генетични признаци („раса“). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 пр.н.е. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).
Съдържание |
Характеристика на индоевропейския праезик
Фонология
| Система на праиндоевропейските фонеми | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| СЪГЛАСНИ | лабиални | предноезични | задноезични палатализирани | задноезични | задноезични лабиализирани |
| беззвучни преградни | p | t | k^ | k | kw |
| звучни преградни | b | d | g^ | g | gw |
| звучни преградни придихателни | bh | dh | g^h | gh | gwh |
| назални | m | n | |||
| проходни | s | h1, h2, h3 | |||
| плавни, полугласни | w | r, l | j | ||
гласни a, e, o, i, u
дълги гласни - a:, e:, o:
дифтонги - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
Морфология
Думите в индоевропейския праезик са имали в общи линии следния строеж: корен + словообразователни суфикси + окончание (флексия). Корен се нарича главната морфема на думата, която може да се разширява с помощта на суфиксите, като по този начин се образува основа на думата с родствено или различно значение (границите между морфемите по-долу са отбелязани с „-“). Основата заедно с окончанието (създаващи формите на спрежението или склонението) изграждат напълно самостоятелна дума. Истински представки се срещат твърде рядко в индоевропейския праезик (с изключение на *n- образуваща отрицателни думи), затова пък има множество сложни думи (думи, съдържащи два корена), а в различни граматични функции се използва т.нар. редупликация, т.е. частично повторение на първата сричка (напр. *bhi-bher- от корена *bher- 'нося').
Повечето от корените в индоевропейския праезик се образуват от две съгласни (или групи съгласни), между които се появява гласна или дифтонг. Характерна черта на граматиката на индоевропейския праезик е промяната или редуването на гласни (т.нар. отглас или аблаут) в словообразователните морфеми (корени и суфикси). В зависимост от строежа на думата и нейната граматична форма един и същ корен или суфикс може да съдържа *e или *o (понякога също дългите им съответствия *e: или *o:) или да изгуби гласната.
Съответните варианти на морфемата наричаме „степени“ (степен e, степен o, нулева или редуцирана степен). Например, коренът *sed- със значение 'седя' може да има варианти *sod- и *sd- в производни думи (тези степени може и да бъдат удължени, напр. *se:d-). Корените, съдържащи назални и плавни съгласни или дифтонги, отделните степени изглеждат като в примерите по-долу:
- leikw-, *loikw-, *likw- 'хвърлям'
- leuk-, *louk-, *luk- 'светя'
- swep-, *swop-, *sup- 'спя'
- ters-, *tors-, *trs- (нулева степен със сричкотворно *r) 'треса се'
- bhendh-, *bhondh-, *bhndh- (със сричкотворно *n) 'връзвам'
(вж. също ларингален модел)
Например, от корена *derk^- 'забелязвам' можем да създадем прозиводни глаголи със следните основи:
- derk^-e-
- di-drk^-sk^e-
- de-dork^-
(с използване на различни степени на корена, различни суфикси, редупликация и т.н.)
Промяна на думите (флексия)
Индоевропейският праезик е флексивен или синтетичен език, подобно на повечето славянски езици (с изключение на българския). Склонението се съобразява с осем падежа (седем, както в повечето славянски езици, плюс аблатив, отговарящ на въпросите „откъде?, от кого/какво?“), както и с три числа (единствено, двойствено и множествено). Трите граматични рода (мъжки, женски и среден) се развиват вероятно само в част от индоевропейското езиково семейство (с изключение на анатолийските езици); според тази теория (оспорвана от някои индоевропеисти) древната система включва два граматични класа („родове“) съществителни (одушевени и неодушевени).
Спрежението на индоевропейския праезик е доста усложнено с развита система от аспекти (видове) (които частично изпълняват функцията на времена) и наклонения; съществуват и два залога (действителен и възвратно-страдателен, изразяван с помощта на специални окончания). Спрежението се съобразява с три лица и три числа (единствено, двойствено и множествено), а глаголите образуват и няколко вида производни форми с характера на причастия (не съществува инфинитив).
Външни препратки
- Курганна култура (на английски)
- Ергативна фаза на ранния индоевропейски праезик (на английски)
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History