Имануел Кант

Немска философия

Име	Имануел Кант
Рождена дата	22 април 1724 Кьонигсберг, дн. Русия
Умира на	12 февруари 1804 Кьонигсберг, дн. Русия
Школа и традиция	Трансцендентализъм,Идеализъм,Философия на Просвещението
Основни интереси	епистемология, метафизика, етика
Влияния върху	Йохан Готлиб Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Пиърс, Хусерл, Хайдегер, Витгенщайн, Сартър, Касиерер, Хабермас, Джон Роулс, Чомски, Робърт Нозик, Карл Попър, Киркегор, Юнг, Сърл, Мишел Фуко, Хана Аренд, Карл Маркс, Джовани Джентиле, Карл Ясперс, Хайек, Бергсон, Оерстед
Подпис

Имануел Кант (на немски: Immanuel Kant), (22 април 1724 – 12 февруари 1804) е немски философ от епохата на Просвещението. Той е един от най-влиятелните мислители в Историята на западната философия.

Биография

Имануел Кант е роден в скромна и особено набожна среда. Той посещава колеж, ръководен от пастор пиетист, и след това продължава образованието си в университет. Изучава физика, естествени науки, математика и философия. През 1747 година смъртта на баща му го принуждава да прекъсне обучението си и да започне работа като учител. От 1755 година редовно посещава университета в Кьонигсберг (днес - Калининград), а от 1770 година е вече щатен професор. Кант е първият голям философ, който получава университетско образование. Неговите лекции, както и публикациите му през този период са много разнообразни: математика, логика, география, теология, педагогика, право, антропология, метафизика. През 1781 година се появява първото издание на "Критика на чистия разум". Това произведение, плод на единадесетгодишен труд, не среща очаквания успех от своя автор. Едно друго издание ще види бял свят през 1787 година.

Основната философска доктрина на Кант е трансценденталния идеализъм. Неговите най-известни съчинения са „Критика на чистия разум“ и „Критика на способността за съждение“. Една от централните теми в работите на Кант е темата за човешката свобода — свободата да мислиш свободно, в синхрон със себе си, и свободата на изразяване на мисълта, свободата на човека от готовите предписания. Той оказва голямо влияние върху философията на романтизма и на идеализма през 19 век и работите му са отправна точка за Хегел. Кант се приема за родоначалник на немската класическа философия. Във „Всеобща естествена история и теория на небето“ той излага хипотеза за произхода на Слънчевата система, с която нанася удар на метафизичния възглед за света. От 1770 г. с т. нар. философия на критиката Кант се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват „неща в себе си“, които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от 12 категории на разсъдъка. Поставя началото на диалектическия метод, доразвит от Фихте, Шелинг и Хегел. В няколко труда и съчинения с център „Критика на чистия разум“ Кант развива и учението логика, като разграничава обикновена или обща (формална) и трансцендентална логика. Етическата система на Кант в труда му „Критика на практическия разум“ е основана върху понятието дълг. Теориите на Кант довеждат до възникването на две основни школи (течения) във философията — кантианство и неокантианство.