
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки, премахване на удивителни, поставяне на разстояние след препинателни знаци. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Котел е град в Източна България,той се намира в Област Сливен. В близост до него е разположено и живописното село Жеравна. Отстои на 72 км североизточно от Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора и е административен център на община Котел.
| Котел | |||
|---|---|---|---|
| Данни * | |||
| Население: | 6 603 [1] | ||
| Надм. височина: | 643 m | ||
| Пощ. код: | 8970 | ||
| Тел. код: | 0453 | ||
| МПС код: | СН (Сл) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Сливен | ||
| Община: - кмет |
Котел Христо Киров |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
Котел е разположен в котловина в Източна Стара планина. Община Котел е разположена в Югоизточна България на границата между Източна и Средна Стара планина с граници на Север - Община Омуртаг, Северозапад - Община Антоново, Запад - Община Сливен, Юг - Община Стралджа, Изток - Община Сунгурларе, Североизток - Община Върбица.
Град Котел по последни данни от националното преброяване през 2001 г. е с население 7270 жители. Градът е разположен в малка живописна долина в източна Стара планина, на 527 метра надморска височина. Той се намира на 328 км източно от София и 49 км североизточно от Сливен. Площта на Община Котел е 858,1 кв.км. Релефът е планинско-котловинен с надморска височина от 300 до 1128 м. Климатът е умерено- континентален с влияние на планинската климатична област - снежна зима, прохладно лято и топла продължителна есен. Най-високото място е връх „Разбойна“ с надморска височина 1128 м. Котел не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Градът е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други. Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане и един от най-важните центрове на килимо-тъкаческото изкуство. Богатата история, възрожденската архитектура и красивата планинска околност привличат в този живописен планински град множество чуждестранни и български туристи.
Население на община Котел е 22040 души. Общината е относително слабо населена със средна гъстота на населението – 27,2 души на кв. км. Степента на урбанизираност на общината показва съотношението на градско към селско население 33,1 : 66.9. Жените са преобладаваща част от населението. Съотношението по полове жени към мъже е 10800 : 11180. Естественият прираст е отрицателен - ( -2,8 % ). Лицата в трудоспособна възраст намаляват с всяка изминала година за сметка на застаряващото население. Раждаемост 11,6; Смъртност 12,6; Гъстота 27 души на кв. км. Всеки пети жител на общината е в пенсионна възраст. Етническият състав на общината е следния – българи 49,7%, турци 31,6%, роми 16,5% и други 2,2%.
Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.
Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по — сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най — ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.
Градът според легендата се е заселил след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване.
Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност известна сега като “Изворова поляна “. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Котел е твърдина на българщината! Крепостните му стени, табии, мъжеството на котленци отбива турските орди.
Котел – град история! Тук всеки камък, всеки кът е свързан със светли имена и дати. Тук се преписа “История славянобългарская” за пръв път от поп Стойко Владиславов, по-късно епископ Софроний. Няма кът то нашата земя, който в онази тъмна епоха да е излъчвал повече светлина, да е събрал повече мощ. Дъхът секва, когато трябва да се изброят по-обаятелните, неповторими и сияйни люде. Георги Мамарчев – капитан от руската армия, получил почести и слава след превземането на Силистра, станал военен стратег на замислената завера. Доктор Петър Берон направил най-скъпия дар на българските деца – Рибния буквар. Георги Стойков Раковски, патриота на българското революционно движение за освобождение.
Дълъг е списъкът на просветителите и будителите възвисили книжовното и образователното дело – Атанас Кипиловски, Стефан Изворски, Атанас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, д-р Васил Берон… Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. За първи път името на града се споменава в турски документи от 1486 г. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.
Котел е център на килимарството. Красотата и високата стойност на котленската тъкан, килими, губери, възглавници допринасят за славата на града. Три пъти огън го е горил Котел. Три пъти като птица феникс е отърсвал криле от пепелищата за нови полети. Прекрачиш ли входа на Котел, пий ненаситно от бистрите води на изворите, впери поглед в синевата на родното небе, заслушай се в музиката и песните на този град, защото по мъдра воля му се отрежда достойно място в българската история.
Основните малцинствени етноси в града и района са: турци, цигани и каракачани.
Основни вероизповедания в града и областта са християнството и ислямът. В Котел и Котленска окръг има вярващи християни от два от трите клона на християнството - православие и протестантство. Католицизмът не е познат в областта. Религиозните християнски изповедания са представени по следния начин:
Протестантство - Широка мисионерска и евангелизаторска дейност развиват евангелисти, тинчевисти и адвентисти.
Християнство: Градът разполага с два православни храма и по няколко параклиса в храма в нетурските села. Двете черкви в града са гордост за котленци. Едната е старинна, а другата е по нов християнски образец. Старият храм е исторически и се нарича "Св. св. Петър и Павел". В него е служил великият българин поп Стойко Владиславов (Св. Софроний Врачански. Той е бил и предстоятел на котленска енория преди да се изсели в гр. Враца. Този храм е правоъгълен кораб и е строен по стар стил от дялан камък. Интериорът на храма е дело на тревненски зографи и иконописци. Зограф е уста Досю от Трявна. Камбанарията е построена отделно. Храмът обаче е иззидан по желанието и с доброволните жертвувания на бедните котленци, мечтаещи да си имат своя черква. Той оцелява от два пожара, когато Котел е опожаряван два пъти. Преди него се е намирал петро-павловския дървен параклис. Преди храмът е имало дървен параклис, който при пожарите в историята на града е изгорял. Възстановен е на негово място едноименният храм, който днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години, се обнови и реставрира, от програма "Красива България". Църковната утвар и принадлежностите му се пазят, в действащият храм (от по-късно след възрожденско време) - Храм "Света Троица". Този храм - "Св. Троица" в града, е дело на богатите каракачански майстори и е построен със съдействието на богатите котленци. В селата Жеравна, Нейково, Градец и някои други има параклиси. Предстоятел и архиерейски наместник е свещеноиконом отец Димитър Сотиров, който е наследил двамата покойни котленски свещеници преди него и идва след разпопването на един свещеник от Елена - поп Недялко. Град Котел и Котленската околия се ръководят от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий.
Основно религиозно изповедание след християнството е ислямът. Той е представен от около 50% от населението на града и областта, особено в районите с компактно местно турско население.От 3-те турски религиозни групи: сунити, къзълбаши и бекташи. В селата с преобладаващо турско население има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия. Тези 50% се делят както следва: 20% са сунити, 15% са казълбаши и 15% бекташи. В областта не е познат ислямският фундаментализъм. В град Котел няма джамии, но в района около града има доста мюсюлмански храмове - селата Остра Могила, Филаретово, Малко село, Соколарци, Тича, Зелена морава и някои други.
Представители на други нехристиянски вероизповедания няма.
Кмет
Заместник кмет по икономическата политика и управление на общинска собственост
Заместник кмет по строителството, екология, устройство на територията, социални и хуманитарни дейности
Секретар
Главен архитект
Главен Юристконсулт
Обща администрация
Дирекция "Административно, техническо, информационно обслужване и отбранително-мобилизационна подготовка"
Дирекция "Счетоводство и собственост"
Специализирана администрация
Дирекция "Финансово - икономически дейности и европейска интеграция"
Дирекция "Териториално - селищно устройство"
Дирекция "Местни приходи"
Второстепенен разпоредител
Дирекция "Образование, култура, социални услуги и спорт"
Индустриите, които се развиват в града, включват:
В град Котел и околността му дърводобивът е основен отрасъл, поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене "Г.Мамарчев", и два текстилни цехове на Текстилен завод "Възраждане" - Първи и втори цех. Основна икономическа дейност и приходи са също така билкарството и гъбарството като част от горският фонд. Килимарството е също така западнало. Цехът за килими е разрушен, като се е запазила само административната част на предприятието и два, три килимарски стана за тъкане,които все още работят. В града редовно два пъти седмично пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци.Това е т.н. "Битпазар". Местен битак няма. Битака идва всеки понеделник и четвъртък. Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.
Котел е сред Стоте национални туристически обекта. В града има и природонаучен музей, който е сред най-големите в България.
Котел с експозиции:
Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
Общинската библиотеката "Петър Матеев" разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.
В града има кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на "Социални грижи". Кухнята на котленеца е богата, състои се главно от турски и каракачански ястия и рецепти и е придобила вече местен стил. Обединени са двете кухни в менюто на котленеца. В града има една действаща фурна (хлебокомбинат), много магазини и лавки. Хляб и хлебни изделия котленци получават от селата около Котел. Основни дистрибутори са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладки изделия. Доставят се и от други градове, но по-рядко.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History