Котел

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки, премахване на удивителни, поставяне на разстояние след препинателни знаци. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Котел е град в Източна България,той се намира в Област Сливен. В близост до него е разположено и живописното село Жеравна. Отстои на 72 км североизточно от Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора и е административен център на община Котел.

Котел
42° 53' N, 26° 27' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	6 603 [1]
Надм. височина:	643 m
Пощ. код:	8970
Тел. код:	0453
МПС код:	СН (Сл)
Администрация
Държава:	България
Област:	Сливен
Община:    - кмет	Котел Христо Киров
Адрес на общината пл. "Възраждане" 1 тел.: 00453/20 40, 00453/23-36 факс: 0453/25-40 e-mail: obkotel@vip.bg WWW адрес: kotel.bg
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 Население на Община Котел 3 История 4 Религии 5 Политика 6 Икономика 7 Обществени институции 8 Културни и природни забележителности 8.1 Театри 8.2 Исторически музей 9 Редовни събития 10 Личности 11 Литература 12 Кухня 13 Външни препратки

География

Котел е разположен в котловина в Източна Стара планина. Община Котел е разположена в Югоизточна България на границата между Източна и Средна Стара планина с граници на Север - Община Омуртаг, Северозапад - Община Антоново, Запад - Община Сливен, Юг - Община Стралджа, Изток - Община Сунгурларе, Североизток - Община Върбица.

Град Котел по последни данни от националното преброяване през 2001 г. е с население 7270 жители. Градът е разположен в малка живописна долина в източна Стара планина, на 527 метра надморска височина. Той се намира на 328 км източно от София и 49 км североизточно от Сливен. Площта на Община Котел е 858,1 кв.км. Релефът е планинско-котловинен с надморска височина от 300 до 1128 м. Климатът е умерено- континентален с влияние на планинската климатична област - снежна зима, прохладно лято и топла продължителна есен. Най-високото място е връх „Разбойна“ с надморска височина 1128 м. Котел не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Градът е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други. Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане и един от най-важните центрове на килимо-тъкаческото изкуство. Богатата история, възрожденската архитектура и красивата планинска околност привличат в този живописен планински град множество чуждестранни и български туристи.

Население на Община Котел

Население на община Котел е 22040 души. Общината е относително слабо населена със средна гъстота на населението – 27,2 души на кв. км. Степента на урбанизираност на общината показва съотношението на градско към селско население 33,1 : 66.9. Жените са преобладаваща част от населението. Съотношението по полове жени към мъже е 10800 : 11180. Естественият прираст е отрицателен - ( -2,8 % ). Лицата в трудоспособна възраст намаляват с всяка изминала година за сметка на застаряващото население. Раждаемост 11,6; Смъртност 12,6; Гъстота 27 души на кв. км. Всеки пети жител на общината е в пенсионна възраст. Етническият състав на общината е следния – българи 49,7%, турци 31,6%, роми 16,5% и други 2,2%.

История

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.

Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по — сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най — ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Градът според легендата се е заселил след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване.

Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност известна сега като “Изворова поляна “. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Котел е твърдина на българщината! Крепостните му стени, табии, мъжеството на котленци отбива турските орди.

Котел – град история! Тук всеки камък, всеки кът е свързан със светли имена и дати. Тук се преписа “История славянобългарская” за пръв път от поп Стойко Владиславов, по-късно епископ Софроний. Няма кът то нашата земя, който в онази тъмна епоха да е излъчвал повече светлина, да е събрал повече мощ. Дъхът секва, когато трябва да се изброят по-обаятелните, неповторими и сияйни люде. Георги Мамарчев – капитан от руската армия, получил почести и слава след превземането на Силистра, станал военен стратег на замислената завера. Доктор Петър Берон направил най-скъпия дар на българските деца – Рибния буквар. Георги Стойков Раковски, патриота на българското революционно движение за освобождение.

Дълъг е списъкът на просветителите и будителите възвисили книжовното и образователното дело – Атанас Кипиловски, Стефан Изворски, Атанас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, д-р Васил Берон… Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. За първи път името на града се споменава в турски документи от 1486 г. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.

Котел е център на килимарството. Красотата и високата стойност на котленската тъкан, килими, губери, възглавници допринасят за славата на града. Три пъти огън го е горил Котел. Три пъти като птица феникс е отърсвал криле от пепелищата за нови полети. Прекрачиш ли входа на Котел, пий ненаситно от бистрите води на изворите, впери поглед в синевата на родното небе, заслушай се в музиката и песните на този град, защото по мъдра воля му се отрежда достойно място в българската история.

Религии

Основните малцинствени етноси в града и района са: турци, цигани и каракачани.

Основни вероизповедания в града и областта са християнството и ислямът. В Котел и Котленска окръг има вярващи християни от два от трите клона на християнството - православие и протестантство. Католицизмът не е познат в областта. Религиозните християнски изповедания са представени по следния начин:

Протестантство - Широка мисионерска и евангелизаторска дейност развиват евангелисти, тинчевисти и адвентисти.

Християнство: Градът разполага с два православни храма и по няколко параклиса в храма в нетурските села. Двете черкви в града са гордост за котленци. Едната е старинна, а другата е по нов християнски образец. Старият храм е исторически и се нарича "Св. св. Петър и Павел". В него е служил великият българин поп Стойко Владиславов (Св. Софроний Врачански. Той е бил и предстоятел на котленска енория преди да се изсели в гр. Враца. Този храм е правоъгълен кораб и е строен по стар стил от дялан камък. Интериорът на храма е дело на тревненски зографи и иконописци. Зограф е уста Досю от Трявна. Камбанарията е построена отделно. Храмът обаче е иззидан по желанието и с доброволните жертвувания на бедните котленци, мечтаещи да си имат своя черква. Той оцелява от два пожара, когато Котел е опожаряван два пъти. Преди него се е намирал петро-павловския дървен параклис. Преди храмът е имало дървен параклис, който при пожарите в историята на града е изгорял. Възстановен е на негово място едноименният храм, който днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години, се обнови и реставрира, от програма "Красива България". Църковната утвар и принадлежностите му се пазят, в действащият храм (от по-късно след възрожденско време) - Храм "Света Троица". Този храм - "Св. Троица" в града, е дело на богатите каракачански майстори и е построен със съдействието на богатите котленци. В селата Жеравна, Нейково, Градец и някои други има параклиси. Предстоятел и архиерейски наместник е свещеноиконом отец Димитър Сотиров, който е наследил двамата покойни котленски свещеници преди него и идва след разпопването на един свещеник от Елена - поп Недялко. Град Котел и Котленската околия се ръководят от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий.

Основно религиозно изповедание след християнството е ислямът. Той е представен от около 50% от населението на града и областта, особено в районите с компактно местно турско население.От 3-те турски религиозни групи: сунити, къзълбаши и бекташи. В селата с преобладаващо турско население има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия. Тези 50% се делят както следва: 20% са сунити, 15% са казълбаши и 15% бекташи. В областта не е познат ислямският фундаментализъм. В град Котел няма джамии, но в района около града има доста мюсюлмански храмове - селата Остра Могила, Филаретово, Малко село, Соколарци, Тича, Зелена морава и някои други.

Представители на други нехристиянски вероизповедания няма.

Политика

    Кмет
    Заместник кмет по икономическата политика и управление на общинска собственост
    Заместник кмет по строителството, екология, устройство на територията, социални и      хуманитарни дейности
    Секретар
    Главен архитект
    Главен Юристконсулт

Обща администрация

    Дирекция "Административно, техническо, информационно обслужване и отбранително-мобилизационна подготовка"
    Дирекция "Счетоводство и собственост"

Специализирана администрация

    Дирекция "Финансово - икономически дейности и европейска интеграция"
    Дирекция "Териториално - селищно устройство"
    Дирекция "Местни приходи"

Второстепенен разпоредител

    Дирекция "Образование, култура, социални услуги и спорт"

Икономика

Индустриите, които се развиват в града, включват:

• дърводобив и дървообработване
• текстилна промишленост
• килимарска промишленост

В град Котел и околността му дърводобивът е основен отрасъл, поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене "Г.Мамарчев", и два текстилни цехове на Текстилен завод "Възраждане" - Първи и втори цех. Основна икономическа дейност и приходи са също така билкарството и гъбарството като част от горският фонд. Килимарството е също така западнало. Цехът за килими е разрушен, като се е запазила само административната част на предприятието и два, три килимарски стана за тъкане,които все още работят. В града редовно два пъти седмично пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци.Това е т.н. "Битпазар". Местен битак няма. Битака идва всеки понеделник и четвъртък. Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.

Обществени институции

• Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ НУФИ - Филип Кутев с прием след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти).
• Музеи:
  • Природонаучен музей - град Котел
  • Исторически музей - град Котел с ескпозиции:
    • "Котленски възрожденци" с Пантеон на Г. Ст. Раковски - Котел
    • "Котленски възрожденци бит" - "Кьорпеева къща", Котел
    • "Старокотленски килими и тъкани" - "Галатанско училище", Котел
    • "История на Жеравна" - къща "Сава Филаретов"
    • "Бит и култура на Жеравна през Възраждането" - къща Руси чорбаджи"
    • "Йордан Йовков" - къща "Йордан Йовков"
    • "Приложно и изобразително изкуство" - Художествена галерия "Жеравна"
    • "Ген. Радко Димитриев" - къща "Радко Димитриев", недействаща
    • "Захари Стоянов" - къща "Захари Стоанов", Медвен

• Възрожденски храмове:
  • Църквата "Св. св. Петър и Павел"
  • Църквата "Света Троица"
  • Църквата "Свети Николай"
  • Църквата "Света Марина"

Културни и природни забележителности

Котел е сред Стоте национални туристически обекта. В града има и природонаучен музей, който е сред най-големите в България.

Театри

Исторически музей

Котел с експозиции:

• “Котленски възрожденци” с Пантеон на Георги Стойков Раковски;
• ”Котленски възрожденски бит” - Кьорпеева къща;
• ”Старокотленски килими и тъкани” - Галатанско училище;
• “История на Жеравна” - къща “Сава Филаретов” (с. Жеравна);
• ”Бит и култура на Жеравна през Възраждането” – къща “Руси чорбаджи” (с. Жеравна);
• ”Йордан Йовков” - къща “Йордан Йовков” (с. Жеравна);
• ”Приложно и изобразително изкуство” - Художествена галерия “Жеравна”;
• ”Захари Стоянов”- къща “Захари Стоянов” (с. Медвен);

Редовни събития

Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

Личности

Родени в Котел

• Асен Пападопов (1864 - ?), български военен деец, генерал-майор
• Васил Делов (1859- ?), български военен деец, генерал-майор
• Никола Писаров (1867 - ?), български военен деец, генерал-майор
• Рафаил Жечев (1891- 1945), български военен деец, генерал-лейтенант

• Георги Стойков Раковски, революционер (1821–67)
• Неофит Бозвели, монах, книжовник и общественик (ок. 1785–1848)
• Алтънлъ Стоян, войвода и хайдутин
• акад. д-р Стефан Ангелов, ветиринарен лекар-микробиолог (1878–1964), роден в Котел
• д-р Стоян Белинов, лекар, оториноларинголог (1872–1944)
• Васил Берон, лекар, книжовник, общественик; (1824–1909)
• д-р Петър Берон, учен, енциклопедист, просветител, педагог, естественик, лекар и философ
• княз Александър Богориди (1823–1910)
• княз Стефан Богориди (1770–1859)
• проф. Бончо Боев (1859–1934)
• Добри Божилов, финансист и министър-председател на България 1943–44 (1884–1945)
• Георги Генов, политически деец, юрист и общественик (1883–1967)
• Петър Генов, поет и преводач (1882–1956)
• Атанас Гранитски, енциклопедист (1825–79)
• Стефан Изворски, възрожденски учител, преводач и поет (1815–75)
• Илия Йосифов, оперен певец и педагог (1912–93)
• Атанас Кипиловски, възрожденски книжовник (1802–70)
• Гено Киров, драматичен артист (1866–1944)
• проф. Никола Боев, невролог (1886–1950)
• Васил Киселков, славист (1887–1973)
• ген. Иван Кишелски, обществен и политически деец (ок. 1820–1880)
• Гаврил Кръстевич, книжовник (1820–1898)
• Марко Лерински, революционер (1862–1902)
• кап. Георги Мамарчов, революционер (ок. 1786–1846)
• Стефан Манов, политик, журналист и общественик (1880–1959)
• Кръстьо Мирски, книжовник и общественик (1852–1920)
• Георги Павлов, учен, ветиринарен лекар и общественик (1881–1945)
• Кръстьо Раковски, комунистически деец (1873–1941)
• Св. Софроний Врачански, възрожденски книжовник, учител и общественик (1739–1813)
• Кръстьо Станчев, журналист (1879–1944)
• полк. Христо Юрданов, военен деец (1864–1924)
• Костадин Матеев и мн. др.
• Димитър Тодоров Краев, писател {1913- 1992}

Литература

Общинската библиотеката "Петър Матеев" разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.

Кухня

В града има кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на "Социални грижи". Кухнята на котленеца е богата, състои се главно от турски и каракачански ястия и рецепти и е придобила вече местен стил. Обединени са двете кухни в менюто на котленеца. В града има една действаща фурна (хлебокомбинат), много магазини и лавки. Хляб и хлебни изделия котленци получават от селата около Котел. Основни дистрибутори са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладки изделия. Доставят се и от други градове, но по-рядко.

Външни препратки

Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History