Оброчище

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: премахване на мемоарите. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, Област Добрич. В миналото името му е било Текке.То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.

Оброчище

43° 24' N, 28° 3' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

2 522 ^[1]

135 m

9630

0579

ТХ (Тх)

Администрация

Община:
- кмет

Балчик
Николай Ангелов
(независим)

Кметство:
- кмет

Оброчище
Данаил Караджов
(ОБТ)

промяна на тази таблица

География

Село Оброчище е разположено на дъното на дълбок стар залив, между Варна и Балчик в живописната долина на река Батова и само на няколко километра от курорта Албена. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово. Дълбоко врязаният в сушата залив вероятно е бил използван за пристан.

Обществени институции

В местното училище (СОУ "Христо Смирненски") учат деца от съседните села и градове.
Читалище Просвета
ЦДГ "Първи Юни"
Поща код: 9630

История

Едно звено работнички в лозята на селото 1957 г.

Останки от манастира

Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в един турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на мюсюлмански манастир от един ислямски духовен водач на име Ак Язълъ баба ("ак" - тур. бял). Той е изповядвал идеите на бекташите. Принадлежал е към архаично религиозно течение в исляма, стоящо най-близко по своята същност и философия до християнството.

Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на манастира на Ак Язълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Ак Язълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година.

Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и бил построен православен храм в архитектурен стил XIII - XIV век, съществуваща и до днес. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село. Без да изневеряват на християнския си религиозен толеранс, новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.

От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация.

Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение – Междусъюзническата война, Войнишкото въстание. Във Втората световна война на териториите на Югославия и Унгария се бият 45 войници от селото.

Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна. До 1956 година селото е управлявано от няколко кмета. Сред тях са Войнов, Ангел Стоянов Филен, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работят за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 година.

През 1956 година населението на Оброчище наброява 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: копанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от село по тава време е лозарство, зеленчуково производство. Има и работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници: тепавичари, воденичари, коларо-железари, строители, шивачи и др. В селското стопанство работят тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите са частни стопани, които обработваха земята с животинска тяга. Почти нямаше механизация - както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършва само на ръка.

Културни прояви

Между 15 и 18 май в местността Текето в село Оброчище се провежда международен фестивал за религиозно пеене на име св. Атанасий Велики, който събира на едно място вярващи от три религии: православни, мюсюлмани и католици. Директор на фестивала е режисьорът Тодор Анастасов.

Религии

Източници

Информацията е предоставена със съгласието на Кирил Анастасов — най-възрастният жив кмет на Оброчище.
Информацията е предоставена от Камен Спиров - общ. съветник ( Балчик )

Външни препратки

Населени места в Община Балчик
Балчик \| Албена \| Безводица \| Бобовец \| Брястово \| Гурково \| Дропла \| Дъбрава \| Змеево \| Карвуна \| Кранево \| Кремена \| Ляхово \| Оброчище \| Пряспа \| Рогачево \| Сенокос \| Соколово \| Стражица \| Тригорци \| Храброво \| Царичино \| Църква

Тази статия, свързана с населено място в България, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.

Категории: Статии за редактиране | Мъничета за селища в България | Села в Област Добрич

Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History