Рихард Дедекинд
|
||||||||
Рихард Дедекинд (пълно име на немски: Julius Wilhelm Richard Dedekind) е немски математик, значим с трудовете си по абстрактна алгебра, алгебрична теория на числата и основите на реалните числа.
Съдържание |
Биография
Дедекинд е най-малкото от четирите деца на Юлиус Левин Улрих Дедекинд. Роден е, прекарва по-голямата част от живота си и умира в немското градче Брауншвайг. Като възрастен никога не е използвал имената си Юлиус Вилхелм.
През 1848 г. постъпва в колежа Каролинум в Брауншвайг, където баща му е администратор и където получава солидно математическо образование. През 1850 г. постъпва в Гьотингенския университет, където изучава теория на числата при Мориц Щерн и вече много възрастния Карл Фридрих Гаус. Дедекинд защитава докторат през 1852 г. на тема „Върху теорията на ойлеровите интеграли“ („Über die Theorie der Eulerschen Integrale“). Там е състудент с Дирихле, с когото стават близки приятели.
В средата на 19 век обаче водещият център за математически изследвания в Германия бил не Гьотингенският, а Берлинският университет. Това кара Дедекинд да замине за две години в Берлин, където той и съвременникът му Бернхард Риман се хабилитират през 1854 г. След това Дедекинд се връща в Гьотинген като доцент, като преподава вероятности и геометрия. Същевременно продължава да попълва празнотите в математическите си познания, като изучава елиптичните и абелевите функции. Дедекинд е първият преподавател в Гьотинген, който чете курс по теорията на Галоа, както и сред първите осъзнали основополагащото значение на понятието група в алгебрата и аритметиката.
През 1858 г. започва да преподава в политехническата школа в Цюрих, но се връща в родния си Брауншвайг през 1862 г., когато Колеж Каролинум е повишен в технологичен институт (Technische Hochschule), за да не го напусне никога повече. Оттегля се в пенсия през 1894 г., но продължава да публикува резултати и да преподава отвреме навреме. Рихард Дедекинд никога не е сключвал брак.
През 1880 г. е избран за член на академиите на Берлин и Рим, а на френската академия на науките — през 1900 г. Доктор хонорис кауза на университетите в Осло, Цюрих и Брауншвайг.
Приноси
Сред безспорните приноси на Дедекинд е аксиоматизацията на алгебрата и въвеждането на множество математически понятия като:
- идеал и главен идеал (през 1870 г.),
- изображение на множество (в труда му „Was sind und was sollen die Zahlen“ от 1887 г.),
- поле (понятието се среща в лекциите му от 1857-58 г., но паралелно е въведено и от Кронекер),
- пръстен (понятието е въведено от Дедекинд, а името му ring дава Хилберт).
Заедно с Карл Вайерщрас и Георг Кантор поставя основите на теорията да ирационалните числа. [1]
Източници
- ↑ "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
Външни препратки
Биография на Рихард Дедекинд, MacTutor History of Mathematics archive- Есета по теория на числата на Дедекинд, Проект Гутенберг
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Richard Dedekind“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History