Сопот

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оправяне на правописа. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

---

Сопот е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е на 5 км западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот.

Сопот
42° 39' N, 24° 45' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	9 978 [1]
Надм. височина:	510 m
Пощ. код:	4330
Тел. код:	03134
МПС код:	РВ (П)
Администрация
Държава:	България
Област:	Пловдив
Община:    - кмет	Сопот Веселин Личев
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 История 3 Религии 4 Политика 5 Икономика 6 Обществени институции 7 Културни и природни забележителности 8 Редовни събития 9 Личности 9.1 Родени в Сопот 9.1.1 Военни и политически дейци 9.1.2 Културни дейци 9.1.3 Други личности 10 Литература 11 Други 12 Външни препратки

География

Сопот е разположен в плодородната подбалканска Стремска долина на 410 м надморска височина в самите поли на Стара планина,и се намира на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София, на 63 км северно от Пловдив и на 61 км южно от Троян.

В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите.

История

Тук се ражда и живее най - великия Български поет и писател Иван Вазов

Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка,тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура"Дъбене" отстои само на седем километра от Сопот. Във времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал-тетрадрахми.В следващите няколко столетия живота не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м."Кайряка" - това са останките от т.нар.крепост "Триъгълника" (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол,който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл.Хр. След нашествията на готите(гетите)поселението се премества на изток в местостта "Света троица", където са открити монети и предмети от времето на имп.Зенон и имп.Анастасий. Животът тук продължава до IX - X в. като има открити останки от манастир,за които се предполага, че са са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир "Възнесение Христово". През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От това време е църквата "Св. Богородица" (Горната черква), днес превърната в параклис. Част от населението остава в предишното селище в м."Св.Троица", друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале, и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис,който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин бил столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав.Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292-1298 г. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското "сопот". Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопот“, която означава „изкуствен воден улей“. Защо града е наречен "сопот" (т.е. воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата по улиците вода и 27-те постоянно течащи градски чешми. При нашествието на османците в края на XIV век, те наричат града Узун шехир (т.е.Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпрострели на едно разстояние от около 10 км. Града оказва упорита съпротива на турците, заради което е разсипан до основи(виж в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на "Гьопса" според турските езикови закони, остава като название на административната единица "нахия" дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово. Посветено е за издръжка (т.е. вакъфирано - Вакъф) с "Вакъфнамето на Али Карлъзаде" за речената джамия в 1479 г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име Акче клисе (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до Освобождението и с което е описан в романа "Под игото" на Ив.Вазов. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името "Сопот", както се вижда от запазени приписки из църковни книги, най-ранната от които е от 1585 г. Спорът за мера между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Спорът достига връх през 1633 г., когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Константинопол и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът, разбира се, е решен в полза на вакъфа, т.е.Карлово. През 1665г е основан девическият манастир "Въведение Богородично" от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалийте през 1794 г., но оставил названието "метох", което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук в този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята "История славеноболгарская", която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 и 1845 г. като "Сопотски преправки на Отецпаисиевата история". От средата на XVI век при църквата "Св. Богородица" съществува килийно училище. Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т.нар. "Дамаскини". Дамаскинарската школа просъществувала до първата половина на XIX век. Досега са известни 5 дамаскина по произход от Сопот. През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ като особено съсипателно било последното нападение на Емин ага през 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища и по Влашко (Брашов, Галац и Букурещ). В следващите няколко десетилетия Сопот се въздига икономически като развива над 30 занаята, основно басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство) и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на Иречек) и ножарството. Заради домашната си индустрия по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (малкия) Манчестър. Изнасяли се и аба и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836 г. През 1845-46 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви, шедьовър на брациговската строителна школа - църквата "Св.св.апостоли Петър и Павел" (Долната църква). През 1850 г. е създадено и девическо училище, което през 1874 г. прераства в четирикласно. През 1870 г. е създадено и читалище с библиотека. Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир "Св.Спас" (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава един от първите революционни комитети още през 1869 г. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му — избито или прогонено. От около 6-хил. население над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г.(ст.ст.)

Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е наречен Сопот.

Религии

Населението на Сопот принадлежи най-вече към източно-православното християнство.Има по няколко семейства западно-православни(католици)и евангелисти.Няма мюсюлмани.

Политика

Икономика

Основни промишлени предприятия:

• Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) — военна промишленост
• Лагерен завод, от 2002 част от SKF
• Пеппер Модна индустрия — шивашка промишленост

В района на Сопот се отглеждат етерично-маслени култури (казанлъшка роза, мента).

Обществени институции

Читалище "Иван Вазов" ( основано 1870 г ) ; Начално у-ще "Баба Неделя Петкова " ; гимназия "Иван Вазов" ; Професионална гимназия "Ген. Владимир Заимов" ;църква "Св.св. апостоли Петър и Павел" (построена 1846 г); "Занаятчийски еснафъ" (осн. 2005г ) ; Рокерски клуб "Траки"

Културни и природни забележителности

Сопот е сред Стоте национални туристически обекта с

• Девически манастир „Въведение Богородично“ (датира от 1665 г.) и
• Къщата-музей на Иван Вазов
• Манастирът „Свети Спас“ или Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" (в сегашния си вид от 1879 г.), в който е ръкоположен (дякон Васил Левски)
• Аневско кале, крепост от 13-15 век

В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 м надм.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.

Редовни събития

Всяка година на празника"Св.Атанасий"(18 януари)в двора на църквата"Св.св. ап. Петър и Павел" се прави и раздава курбан от кмета на общината за здраве и благополучие на жителите на общината. Ежегодно на 9 юли се провеждат и Вазовите тържества по случай рождения ден на народния поет,а на всеки 5 години се дава и Вазовата награда за литературно творчество.

Ежегодно в град Сопот на територията на Европейски център за екстремни спортове и медитация "SHAMBHALA" се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм. Посещават се от състезатели от цял свят като Гърция, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Австрия, Германия, Украйна, Унгария, Австралия, САЩ, Корея, Япония, Китай и др.

Личности

Родени в Сопот

Военни и политически дейци

• генерал-лейтенант Георги Вазов (1860-1934) - български офицер, ръководил обсадата на Одринска крепост 1913 г.
• генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868-1945) - български офицер, ръководил защитата на позициите при Дойран в Първата световна война
• генерал-майор Димитър Кирков (1861-1918) - генерал от артилерията, въвел за първи път по време на Балканската война "огневия вал" при артилерийска подготовка преди щурм
• генерал-майор Иван Аврамов - български военен деец, генерал
• генерал Матей Андреев - първият български генерал от инженерните войски^{[източник?]}
• генерал Иван Шишков^{[източник?]}
• генерал Иван Додов ^{[източник?]}
• генерал Стоян Стоянов ^{[източник?]}
• генерал Никола Куртоклиев - личен възпитател на князете Борис (по-късно НЦВ Борис III) и Кирил^{[източник?]}
• капитан I-ви ранг Матей Стойков (1860-1928) - един от създателите на Дунавската флотилия и автор на първата българска навигационна карта на река Дунав, зимовището на Русенското пристанище и изкуствения остров срещу него, наречен на него остров Матей
• майор Аврам Иванов Гуджев (1851-1895) - герой от Сръбско-българската война
• майор Петко Петков Караиванов (1859-1903) - герой от боевете при Сливница през Сръбско-българската война, син на Неделя Петкова, и първи братовчед на Васил Левски, с когото поразително си приличал.
• Иван Унгаров - участник в Ботевата чета и заточен в крепостта Ака (Сен Жан Д`акр), намираща се в днешна Сирия
• Атанас Кискинов - четник в Ботевата чета
• Ангел Пиперков - четник в четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той е един от четиримата оцелели четници след битката на връх Бузлуджа през 1867 г, убит и обран от българи-разбойници през 1877 г., връщайки се от Румъния на път за родния си Сопот.
• д-р Борис Вазов (1873-1957) - български политик и общественик
• Константин Батолов (1878–1938) - български политик и дипломат

Културни дейци

• Кирил Нектариев (1790-1870) - духовник и благодетел на образователното дело, завещал на училища и църкви огромната сума от 500 000 гроша.
• Калист Луков (1810-1862) - Калистрат Лучов Хамамджиев /Кекеров/ е известен възрожденски учител и просветен деец, ученик на Неофит Рилски
• митрополит Аверкий Петрович (ок.1815-1877) - духовник, просветител, пръв екзархийски митрополит на Враца(1872-1874)
• Неделя Петкова (1826-1894) - учителка и революционерка
• Иван Вазов (1850–1921) - писател, поет и драматург
• Д-р Киро Вазов (1855-1943) - български общественик
• Христо Проданов (1943-1984) - български алпинист, полярен изследовател и планинар ==

роден в Карлово

• Енчо Багаров, известен български артист-комик

Други личности

• Гина Караиванова (1805-1878) - майка на Васил Левски
• Иван Раев(1877-1938) - народен лечител, открил лечението на сънната болест известно като "curra bulgara"-т.е. българско лечение.

Литература

• Пенков, Игнат. Стопанско-географска характеристика на Вазовград, София, 1950
• Петров, Цочо. Сопот през Възраждането, София, 1985
• Павловска, Цветана. Възрожденският Сопот, София, 1987

Други

• В Сопот е създадена първата частна ефирна телевизия в България.^{[източник?]} Филми, изработени в "ТВС" са получавали престижни награди и на международни фестивали.
• Сопот е известно място за практикуване на парапланеризъм.

Външни препратки

• Официален сайт на Сопот
• Любителски сайт на Сопот
• Снимки от Сопот:
  • Снимки от Девически манастир "Въведение Богородично"
  • Снимки от манастира "Свети Спас"

Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History