Стефан Гечев
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Правопис, енцилкопедичен вид, неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||||
Стефан Албертов Гечев (29 януари 1911, Русе — 4 януари 2000, София).
Учи в Париж, завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет (1934). От 1935 слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води и курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). В периода 1936 - 1942 работи в българската легация в Атина като писар по чужди езици, а по-късно като драгоман преводач. Превежда заедно с Кл. Пераскос стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“. От 1942 работи в българската легация в Братислава. След 9 септември 1944 до май 1945 е интерниран от германските войски в Пищяни, като след разгрома на фашистка Германия през 1945 година връща в Братислава и е консул на България до 1947. Работи в българската легация във Варшава (1947–1950). В България започва работа в Министерството на външните работи (1950), но е уволнен от комунистическата власт. Редактор във в. „Стършел“ (до 1956). Заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завеждащ отдел „Публицистика“ в сп. „Пламък“ (до 1966). Зам. главен редактор на сп. „Контакти“ (1966–1967).
Стефан Гечев е значителна, но недооценена фигура в културния живот на България, със силно интелектуално присъствие. Автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15 г. Поезията му е философски осмислена, изискано лаконична, в посоката на модерните търсения от средата на 20 век Официалната марксистка критика я отхвърля като отглас от съмнителни образци (първата стихосбирка „Бележник“,1967, е обвинена в сюрреализъм и дадаизъм) и за цели десетилетия Гечев е изолиран от литературния живот, като са анулирани всичките му договори за книги с български издателства. През това време създава оригинални творби, които излизат от печат едва след 1989 (стихосбирката му „Поезия“, 1990, включва стихове и поеми в проза, писани през 1966–86).
Стефан Гечев е автор и на обстойни статии и есета, поместени като предговори към антологии и книги на чужди автори, издадени в Българияя. Съставител на „Антология на новата гръцка поезия“ (1960), „Съвременна кипърска поезия“ (1965), „Френски поети-сюрреалисти“ (1992, 1993, 1997), участва и в превода на стихотворенията. Превежда от гръцки език стихове на Константинос Кавафис (1963, 1984), А. Диктеос (1967), Георгиос Сеферис (1975); от английски език — „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол (1965). Редактира „Антична поезия“ (1970). Помага на Диктеос за издаването на „Антология на българската поезия“ на гръцки език. През 1984 подготвя превод иа „Песните на Малдорор“ от Конт де Лотреамон, който завършва окончателно през 1986, издаден през 1993 година. През 1994 превежда и публикува гръцката "Антология Палатина", второ издание през 1996 година. Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици. Получава гръцкия орден „Златен кръст на Почетния легион“, връчен му от гръцкия посланик в България г-н А. Сидерис (1996). Получава почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата на Република България. На 17 юни е награден от френския министър на културата и информацията с високото отличие „Кавалер на ордена за изкуство и култура“, връчен му от френския посланик у нас г-н Тремо. На 28 юли получава от Съюза на преводачите, съвместно с Посолството на Република Гърция, Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997). Получава Златен медал от Гръцкия съюз на преводачите, връчен от Кмета на Атина за цялостното му преводаческо дело, което представлява принос към новогръцката литература и култура (1998).
Повече информация за творчеството и живота на Стефан Гечев можете да намерите на неговия сайт www.stefangechev.com
Съчинения
- Към въпроса за славянския физиолог. Изследване. 1938
- Ние и другите. Хумористични разкази и фейлетони. 1956
- Цветовете на грижата. Разкази. 1961
- Момичето и предателят. Повест (в съавт. с К. Кюлюмов). 1964
- Денят на екзекуцията. Пиеса. 1964
- Човекът с табакерите. Роман. 1966
- Бележник. Лирика. 1967
- Крадци на богородици. Роман. 1969 (в съавт. с М. Миланов)
- Мостът. Роман. 1983
- Поезия. Лирика, поеми. 1990
- Осъденият на Сеньора. Разкази. 1994
- Въпроси.Стихотворения в проза. 1994
- Виктория и нейните синове. Т. 1–2. 1995
- Бележник 2. 1997
- Човешкото приключение или мисли по повод сентенцията „Познай себе си“. Лъжефилософски роман. 1997
- Самобичуване. Стихотворения. 1999
- Голготата на Варава. Пиеси (съдържа "Юлиян Отстъпник", "Голготата на Варава", "Процес за изчезване тялото на Иисус Назарянина, наречен Христос", "Убийци", "Годеникът"). 1999
- Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман. 2000
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History