
Тангенсът е тригонометрична функция, дефинирана като

за всяко реално x ≠ (2k + 1)π/2. Тази точка се изключва от дефиниционната област на тангенса, понеже той е дефиниран като частно и знаменателят не може да бъде равен на нула.
Терминът "тангенс" е въведен от датския математик Томас Финке (1561 - 1656) в неговата книга "Geometria rotundi" ("Геометрия на кръглото"), издадена през 1583 г.
Съдържание |
За остър ъгъл в правоъгълен триъгълник тангенсът се дефинира като отношението на срещулежащия катет към прилежащия катет. За обобщен ъгъл с радианна мярка x ≠ (2k + 1) π/2, чийто връх е в координатното начало, а първото рамо е по абсцисната ос, tg x е абсцисата на точката, в която второто рамо на ъгъла пресича оста на тангенсите - допирателната към единичната окръжност, прекарана през точката с координати (1,0).
Някои от свойствата на функцията тангенс са:
Графиката на тангенса е показана на следващия чертеж. За да изучим изменението й е дастатъчно да я изследваме в интервал с дължина π . За тази цел е удобен интервалът (-π/2, π/2), като е взета под внимание периодичността на функцията.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History