
Думата теория има няколко различни значения в различните сфери на познанието. Това значение зависи от приложените методи и от контекста.
Съдържание |
Теория в науката е математическо и/или логическо обяснение на набор от събития или природни явления, или техен модел. Една теория е в състояние да предсказва бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти или пък фалшифицирана чрез емпирично наблюдение. Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията "теория" и "факт" не са непременно противопоставени. Теорията в науката се основава на факти.
Наличието на необяснени явления показва, че определена научна теория не дава задоволителен модел, с който да се обясни или предвиди точно тези последствия. Така например, вълновата теория за същността на светлината не обяснява фотоелектричния ефект, въпреки, че успешно предвижда резултатите от експеримента с двете цепнатини (показващ дифракцията на светлината). По-късни теории, основаващи се на квантовата механика, дават подходящи моделни обяснения и на двете явления.
Логическа грешка е да се твърди, че след като дадено явление е непредвидимо по настоящата научна теория, то по-добра теория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог, то в този случай става въпрос за аргумент от типа Бог на белите полета (в познанието).
От друга страна, логически неправилно е също така да се приема, че след като една теория обяснява всички познати явления, тя задължително е вярна. Фактът, че не са известни факти, които да са в противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията. Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на теорията на Големия взрив. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на Големия взрив.
Често научната общност е подложена на критика. Учените на практика често така се изразяват и постъпват, сякаш една теория (в случая - на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност - въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от фундаментални допускания, на които да стъпи, за да се развива.
В ежедневието думата теория се използва като синоним на мнение, догадка, предположение или хипотеза. В този смисъл, теорията не се основава на факти, или с други думи, не изисква съответствие с достоверно описание на реалността. Ето защо твърдението "Това не е факт, това е само теория" е некоректно. Достоверните описания на реалността следва да се разбират като твърдения, които остават верни независимо от мнението на хората.
Думата навлиза в английския през 1613 г. от латински, а преди това от гръцки θεωρία (съзерцание, наблюдение, изучаване), θεωρός (зрител, буквално означава "който гледа шоу").
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History