Точка (диакритичен знак)
Точката като диакритичен знак (виж латинска азбука) се среща в старобългарската азбука: буквата йота се пише без точка, с една точка, както и с две точки отгоре. В арабския и еврейския шрифт точката се поставя над и под гласни, както и за различаване на подобно изглеждащи съгласни букви (нукуд). В европейските шрифтове освен при буквата i се среща в полския (ż/Ż), турския (i/İ), литовския (ġ/Ġ), както и в стария правопис на малтийския (ċ/Ċ) и ирландския (ė/Ė) шрифтове.[[1]] Точката се използва и при транслитерация на някои шрифтове, например деванагари.
Тази статия, свързана с лингвистиката, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History