Трекляно

Трекляно е село в Западна България, административен център на община Трекляно, Област Кюстендил.

Трекляно
42° 33' 20" N, 22° 35' 34" E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	317 [1]
Надм. височина:	791 m
Пощ. код:	2557
Тел. код:	07927
МПС код:	КН (Кн)
Администрация
Държава:	България
Област:	Кюстендил
Община:    - кмет	Трекляно Камен Арсов (БСП)
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 История 3 Образование 3.1 Първо килийно училище 3.2 Първо светско училище 3.3 Гимназия 4 Махали и родове 5 Религии 6 Обществени институции 7 Културни и природни забележителности 8 Редовни събития 9 Обичаи 10 Занаяти 11 Кухня 11.1 Тестени храни 11.2 Мляко и млечни продукти 11.3 Готвени храни 11.4 Консервирани храни 11.5 Други

География

Трекляно се намира в географската област Краище, в Западна България, в близост до границата със Сърбия, на 40 км. северно от Кюстендил, на 39 км. южно от Трън и на 100 км. западно от София. Разположено е в планински район, на 15 км. от връх Милевец (1733 м.), в Милевската планина.

Котловината, в която е разположено селото, е затворена от високи хребети, така че топлите течения от Беломорието почти не се усещат. Повече влияят северозападните студени ветрове и въздушни течения. Треклянската река, която тече през селото, се влива в р. Струма в района на град Земен.

Селото е известно с многото извори . Ето имената на някои от тях : "Врело̀" ( най-големият ), " Гроот "(най-студеният) , " Студена во̀да " , " Света̀ во̀да " , " Риджаново " , " Длибоки дол " , " Корѝтата " , " Еремия " и много , много други .

Някои от географските названия на по-големите местности в Трекляно са : "Берийовица" , "Демирица"(горна и долна),"Камено полье","Златареве рупе", "Еремия","Чавдарѝца" ,"Язовске дупке" , "Поляна" , "Асанова сечин" , "Врело" , "Вучарник" , "Млекце" , "Страшки дол" , "Глибаница" , "Топлик" , "Конски връ(х)" , "Света вода" , "Ситнак" , "Благун" , "Бакалина" , "Писан камик" , "Чутрино присойе" , " Големата орница " , " Присойе " , " Гроот" , " Цръвени брегове " , " Рамна ньива " , " Трепитляк " , "Радло пресло" , "Врътача" , "Гергинова ньива" , "Калуджерско орниче" , "Мръкев ридар" , "Пресвета" , "Цръковното" , "Старете ньиве" , "Густа кория" , "Делнице" , "Вучима дръма" , "Гюведже" , "Конярник" , "Връли орнице" , "Долисница" ,"Дренова гла̀ва" , "Ридарът" , "Кортенско ньивче" , "Цепени каменье" , " Класувачката" , "Ямата" , "Коритата","Разпутина","Млекце" , "Братушица","Кръстато дръво" , "Слъбечки дол" и още много ,много други.Всички тези местности са били обработвани като земеделски площи , а по-малка част от тях са били пасища или гори , в т.ч. кории за добив на листников фураж (наричан тук шума).Понастоящем (2008г.)огромната част от тези площи са залесени , самозалесени или обрасли в трънаци.

Голямата средна надморска височина и описаните по-горе условия правят климата в района значително по-студен от полските райони. По тази причина например първите леко порозовели домати в градините се появяват към средата на август, а първите слани падат към 10^ти септември. През селото тече голяма бистра река - нричана от стари хора река "Еленка" ,в по-долните села например в с.Калотинци "Корито", а по географските пособия Трелянска река.В нея се въдят мрена и клен , а напоследък прекрасна пъстърва. Селото е заобиколено от планини обрасли с прохладни букови гори.След залесяване в началото на 50-те години на XIX в.са налице огромни масиви от борови гори(черен бор).

В тези гори се среща много дивеч-заек,сръндак,сърна,лисица,вълк,катерица,дива свиня и птици.

Землището но село Трекляно и района е изключително запазено в екологично отношение.В радиус от 40 км. , а в западна посока много повече , няма нито един фабричен комин . Няма мини или други замърсители.Виреят безброй по вид и количество билки , лековити растения и гъби , което се явява главното богатство на региона.

История

Село Трекляно съществува още от периода на Османската империя. Първото име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна местност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е променило в Треклена, а след това и в Трекляно.

През Сръбско-Българската война (1885 г.) тук се води сражение между Изворския отряд, командван от капитан Стефан Тошев и сръбската Моравска дивизия.

Писмени източници за историята на селото и района до времето на ранното Българско Възраждане почти липсват.По тази причина единственият източник за иторията остава Археологията.

При извършване на изкопни работи за строеж през 60-те години на ХХ в. в м. „Градище“, близо до сегашния административен център на селото, са открити каменни оръдия на труда и остриета - свидетелство, че района е обитаван още от праисторическите епохи. В землището на с. Долно Кобилье са изровени керамични тръби - част от тръбопровод, по който се е спускало издоеното мляко от егреците горе до мандрата долу. Следи от стари сгради (зидини) се срещат и на много други места в селото.

Първите писмени източници отнасящи се до името на селището намираме в турски данъчни документи от 1570-1572 г., където е записано под името Предошница (или Преглино). Само 4-5 години по-късно в списъка на джелепкешаните(животновъдите) от 1576-1577 г. е записано като ТРЕКЛЯНЕ (виж "Археологични паметници от Кюстендилско" - част I - 2002 г., Венета Генадиева и Стефан Чохаджиев, стр. 40.)

Най-пълни са сведенията на Ана М.Чолева-Димитрова#виж Селищни имена от Югозападна България изследвания 2002 г.,която дава следните варианти за произхода на името на селото :

1)Триклина- според запис в Триод от I половина на XV в.(опис IV 19 на славянските ръкописи в Соф.Нар.Библиотека)

2)Терклана(Теркляно)и Теркляне според Турски източници от 1576 г. ИБИ XVI ,проучени от Р.Стойков

3)Трекляне - произхождащо от тракло - според Заимов

4)Треклина - според Руска Триверстова Карта от 1878 г., заменено официано на Трекляно през 1910 г.-изследване на Ив.Умленски от 1985 г.

Едно мнение на пишещия(анонимен) - произходът на името на селото може да се търси в думата "тръкля" , което значи кол , притка.

Както става ясно-най-старият източник е и най-точен и близък до днешното име на селото.

Много по-късно - през 1881 г. на път за Божица Константин Иречек, минавайки по пътя в местността "Езерото", високо по билото на планината, казва: "Долу се виждаше голямото село Трекляно. Там е имало манастир, но последният калугер го е напуснал преди около 40 години." (виж К. Иречек - „Пътувания из България“) Може би тогава Иречек е произнесъл знаменитата си фраза „Особен край... див като Кавказ“. В днешни дни (2008 г.) жителите на околните села, в т.ч. в Сърбия, наричат селото Треклина.

Най-сериозни сведения за Краището в т.ч. за с. Трекляно намираме в книгата на проф. Йордан Захариев „СБОРНИКЪ ЗА НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ КНИГА XXXII КЮСТЕНДИЛСКО КРАИЩЕ ОТЪ ЙОРДАНЪ ЗАХАРИЕВЪ“, от 1918 г. Там той отбелязва, че Трекляно е най-голямото село в Краище след Божица, с бели варосани къщи и керемидени покриви.

Сериозен принос в краеведската и историческа достоверност имат самоуките краеведи Стойо Асенов -учител от с. Киселица и Любен Серафимов Зарков - учител от Трекляно. Вторият е автор на „История на с. Трекляно“, където са събрани много данни за историята и бита на хората от Трекляно от средата на XIX век и още 100 години след това.

По времето на турското робство поради епидемии или по волята на владетелите селото се разтуряло и събирало най-малко два пъти. Сериозен приток на нови заселници в селото и района е имало след Големата сръбска буна (въстание) през 1804 г., второто въстание през 1815-1817 и след като Сърбия през 1831-1833 г. анексира редица земи в т.ч. населени с българи. След Освобождението през 1878 г. настъпва бурен разцвет на селото. Според Л. З. само за 50 години то нараства до 800 къщи и 4000 човека население. Даже през 1920 г. се правят сериозни проучвания за прекарване на железопътно отклонение от Земен до Трекляно. Пак според Л. З. от селото има много изселници - непосредствено след Освобождението и по-късно. Цели родове, фамилии и семейства са се изселили в с. Мадара (Шуменско), а така също в Разградско, Омуртагско, Врачанско и много други.

Въпреки (и независимо от това), че са били откъснати от централните части на България, жителите на Трекляно не са остнали безразлични и безучастни на Българското Възраждане. Сам поп Йове е посетил Цариград и е изискал ферман за възстановяване на селската черква в махала Тодоровци. Това е станало около 1855-1856 г., след което е възстановена черквата с труда и средствата на местното население. И сега се говори, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от околността са хвърляли кокоши яйца - да е по-здрав. По време на комитетското движение Тасе от махала Стойковци, внук на поп Христо, активно участва при основаването на Революционен комитет със седалище в с. Извор (според Л. З. - Радомирско, според други - Босилеградско). Същият Тасе е първият и може би единственият народен представител от селото в Първото Велико Народно Събрание и е участвал в изработването на Конституцията. Друг един Тасе, Тасе Трънярът, сирак от Кортен, е основател на махала Трънярци. Той е бил монах в Света Гора, учил е в Одеса, имал е връзки с Революционния комитет в Букурещ, като е познавал лично неговите членове и, разбира се, самия Левски. По време на военните действия на руските войски при Освобождението, лично е сформирал чета и е гонил турците от Кюстендил и Кюстендилско-вероятно съвместно с четата на капитан Симо Соколов.На последния е поставен паметен знак от Витошки сиенит в центъра на селото.

Интересен факт посочва Величко Тодоров в "Знам ги тях....." София 2000г.През 1891г.сръбският крал започнал да подготвя съюз с Румъния.По заповед на министъра на войната полковник Паприков , за два часа се събират "200 червендалести тръбачи , 200 топузати барабанчици".За техен началник бил избран "един едър нане" Коле Митов от Трекляно , който ги строява в редици по 16 . Същите дефилират по улиците на София и подават периодично 116^-те Български сигнала.Пред Румънското дипломатическо агенство подават сигнал "Атака".

На 25септември 1925г.в сградата на основното училище Трекляно е основана организация на запасните подофицери с название ""Запасно подофицерско дружество "Босилеградско Краище"-с.Трекляно"",което е поделение на "Съюза на запасните офицери"-гр.София#виж Бюлетин на КИЦ Цариброд-клон Босилеград,бр.50 от 2006 г. с основна цел и задача -родолюбива дейност.Същата е закритаслед 9ІХ 1944 г.

Образование

Първо килийно училище

Първото килийно училище в Трекляно е открито около 1853 г., с първа учителка Калудка от Босилеград. Има предположения, че подобни училища е имало много по-рано, но досега не са открити потвърждения.Единствено в поздравителната телерама от президента по случай традиционната среща събор,проведена на 30 август 2008 г.,се споменава , че училището в Трекляно съществува от 1833година.

Първо светско училище

През 1863 г. се открива първото светско училище близо до черквата с преподаване на псалтир, часослов, устница, смятане и т.н. Пръв учител в това училище е бил поп Йове (Йован), а след него поп Андон от с. Горни Кортен, поп Георги Гебов, поп Гено Лазаров от с. Извор, поп Илия Ангелов, поп Захари Ризов, поп Раде, поп Янакия Стойков, Андон Илиев и Христо Кръстев от Кюстендил и др.

След Освобождението и уреждането на държавата са назначени учители-педагози с преподаване на история, география, математика и др. Първи светски учители са били Андон Иванов Прътински, Стефан поп Иванов, Димитър Петров от Драгольовци, Пройко поп Трайков от с. Киселица, Христо Кираджиев от с. Горно Уйно, Яначко Георгиев от с. Драгольовци, Найден Спасов от с. Лечевци, Илия Побийенски от с. Побийен камик, Андон Велинов от Кюстендил и т.н.

Постепенно училището става тясно и през 1890 г. започва да се строи нова сграда в центъра на селото, върху терен дарен от Никола Бумбаров. Сградата е в стила на българското (късно) Възраждане, и е градена от майстори от с. Горна Врабча. Завършено е през 1905 г. Това училище става притегателен център на деца, младежи и девойки от цяло Краище.

Гимназия

През 1923 г. се открива гимназия - т. нар. реалка. Авторитетът на училището и жаждата за образование довежда до голям прилив на деца. Необходимостта от помещения бива задоволена, като се ползват частни помещения - напр. в къщите на Любен Манасиев и Василко Станков от Видимска махала. Поради политически препирни и законови неуредици през 1934 г. реалката е закрита. Това е голям удар за населението и младите хора от района. Правят се опити за контакт с правителството, народните представители и министъра на просветата. В резултат през 1938 г. в селото се открива клон на Кюстендилската гимназия.

На 15 юни 1940 г. селото е посетено от проф. Богдан Филов - това е първото и последното засега официално посещение на български държавник в Трекляно. На него проф. Филов обещава и осигурява средства, с които през 1942 г. започва строителството на нова сграда на гимназията.

След 9 септември 1944 г. е въведен пълен курс на гимназиалното образование. През учебната 1945-1946 година броят на учениците достига 1000 човека. През 1955-1956 г. колективизацията на земеделските стопани и техните земи води до миграционен процес от селата към градовете, и броят на учащите започва да намалява. Обществеността и държавата правят опит да спасят гимназията, като я преустройват на Средно климатично училище за гръдоболни и сърдечно болни деца.

Към 2008 г. в Трекляно вече няма гимназия; училището също клони към закриване заради липса на ученици.

Махали и родове

Към периода преди началото на миграцията през 1950-те, в Трекляно съществуват следните махали:

• Видимска (Цалакина) с 8 рода
• Трътевци
• Чавдаровци
• Връшинци
• Антовци
• Балабановци
• Бакъмци - горни и долни
• Язарци
• Сукинци
• Гъжинци - горни и долни(преселници от с.Загъжене в Искърския пролом)
• Тодоровци (предишно име "манастир"), с по-малки вътрешни махали: Митревци, Качарци, Велковци - и родове: Тасевите, Садковци, Танголиници, Кучкете, Комперци, Гелевите.Основател на махалата е Тодор - преселник от Цръна Трава,Сърбия около 1805-1810 година.Според стари Турски документи някога е било самостоятелно село.Сега там в местността "Врело"(извор)се намира селската черква.
• Вирянци (Виланци)
• Кьосинци
• Божуринци
• Кръстинци
• Трънярци
• Врътинци
• Табаци
• Марикинци
• Караджинци
• Гръците
• Шумановци
• Бумбаровци
• Стойковци
• Циганьете
• Щроклинци
• Попрадевци
• Мангевци
• Шавудинци
• Гебовци
• Тошевци
• Тугановци
• Оплатовци

Някои от махалите, много подмахали и родове са пропуснати.

Религии

Населението в Трекляно и района е изцяло източноправославно. Почти всички села в община Трекляно имат свои черкви (наричани тук цръкви). Изключение правят новобразуваните села като Средорек или много малките села като Чешлянци и други. Към 2008 г. са активни следните черкви:

• Трекляно - черква "Успение Богородично" (построена 1860 г., върху основите на стара черква в дворана стар Български манастир-"Св.Пантелиймон") (От друга стара черква "Пресвета Богородица" са останали само ниски основи и името на местността - Пресвета.)
• Горни Коритен - черква "Св. пророк Илия" (построена 1884 г.)
• Добри дол - черква "Св. Никола" (построена 1885 г.)
• Долни Коритен - черква "Св. св. Петър и Павел" (построена 1920 г.)
• Драгойчинци - черква "Св. пророк Илия" (построена 1884 г., върху основите на стара черква)
• Злогош - черква "Св. Димитър" (построена 1876 г.)
• Киселица - черква "Св. Богородица" (построена 1884 г.)
• Косово - черква "Св. Николай" (построена 1885 г.)

В много други села също има останки от черкви, оброци и скитове:

• Брест - следи от черква в м. Църквище и оброци Св. Троица и Св. Михаил.
• Бъзовица - останки от черква при махала Говедарци и оброк Св. Троица и Кръстоноше (Спасовден).
• Габрешевци - останки от късносредновековна черква в селските гробища. Останки от черква в м. Църквата. Църква и оброк в м. Атанас (наричат я "Латинската цръква").
• Горно Кобилье - оброк в м. Градините.
• Добри дол - останки от черква в м. "Св. Петър" и оброци в м. "Св. вода" и м. "Дабйе".
• Долни Коритен - останки от късносредновековна черква в махала Деяновите. Оброци "Св. Георги", "Спасов ден", "Св. Илия", "Св. Петър".
• Долно Кобилье - останки от черква в м. Църквище и оброк "Св. Троица".
• Драгойчинци - останки от черква "Св. Петка" и оброк при махала Митарци. Развалини от черква "Св. Тодор" при махала Средньо усое и оброчище "Св. св. Кирил и Методий".
• Злогош - налични са оброците "Св. Георги" в м. "Кръста", оброк "Атанас Летни", оброк "Св. Илия".
• Косово - оброци "Св. Спас" и "Св. Пантелеймон" в м. Пантеле.
• Метохия (село) - оброк в м. "Св. вода".
• Побийен камик - оброци в махала Побийен камик и м. Валог с едно име - "Св. Илия".
• Средорек - оброци "Св. Петър" и "Св. Георги".
• Сушица - оброк "Св. Илия" в м. Равна нива.
• Трекляно - в османски документи е отбелязано съществуването през 1570-1572 г. на манастир "Св. Богородица". Има следи (руини) от стара черква "Пресвета Богородица". Съществува скален скит в м. "Присое". Това са "Писан камик" (или наричано още "Училището") и в непосредствена близост "Цръквето" с интересни скални рисунки, оповестени в публичното пространство от В. Г. и Ст. Ч.Тук Грузински учени в началото на 50^-те години на20^-ти в.са търсили следи от пребиваване на Давид-брат на цар Самуил.#виж Исторически лист за историята на черквата.

Обществени институции

Най-старата обществена институция в селото е читалището „Съгласие“, създадено през 1901 г., и преименувано по-късно на „Зинови Дойчинов“ (родом от мах.Тодоровци-партизанин и интернационалист, убит на Страцин във Втората световна война, през 1944 г.). Дейността му е многостранна - библиотечно дело, театрална дейност, забавления, танци, представления, курсове за обучение на младите жени и др.

Друга институция е кооперацията, наречена „Спасение“. Създадена е от учители и прозорливи стопани през 1910 г. с цел подпомагане на населението.

Село Трекляно е общински център и в него се намират всички обществени сгради и институции - сградата на кметството , гимназията ,библиотеката , както и службите на общината ВиК , Социални грижи , Поземлена комисия и др.

Културни и природни забележителности

• Художествена галерия на художника Евтим Томов, с най-добрите негови творби.
• Извор, наричан „Врело“, със студена вода и среден годишен дебит 16 л./сек. От този извор е водоснабдено цялото село. (По-студена в областта е водата само на извора в местността Гроот, високо над Врело, под Цръвени брегове, но е с малък дебит.)
• Вековно дъбово дърво - "Кръстато дърво" в махала Тодоровци.

ЕЗИК И ГОВОР

Езиът , на който говореха в Трекляно е Български - Западно Българска диалектна групировка. Говорът се определя като Краешки говори се явява като преходен между Кюстендилския говор и Трънския говор.Някои негови характерни особености са :1) У вместо Ъ(субота,тужно)2)Почти пълна липса на Ф и пълна на Х ( ванела , Совия , овицер но лаф , кеф като за Х имаме - леп , орей , арчим , арексуйем )3)Характерен звук ДЖ - ( меджа , меджу , раджам , садже )4)Запазена падежна форма на винителен падеж - (окни деда ти Макарию , иди до каку вуй)5)Окончание М на глаголите в I лице , ед.ч.(носим,берем,кладем)6)Окончание МО за глаголите в I л.мн.ч.(носимо,беремо,кладемо)7)Окончание У или АЮ или УЮ или ОЮ в III л.мн.ч.(носу ,беру,кладу и гледаю,играю,връзую,пою).8)Запазени са някои интересни форми на деепричастия-метеечи(метейки),играечи(играейки), квичаечи(квичейки).9)Типично омекотяване на крайна съгласна с Ь(конь,маль,тигань)10)Образуване на мн.число посредством Е или ЙЕ(жене,снопйе,гребенье,мужйе,ложице,вилице)10)Гласна У в началото на думата вместо В(удевам,улазим,укаруйем)11)Използване на О или У вместо Ъ (ложица,собор,соблачим,пут,кутник,прут).12)Разместване на съгласни и гласни в някои думи (кръпа , дръпам , тръчим , сбирам )

Личните имена на хората в мъжки и женски род също имат своите местни характерни особености. Като имена възприети в стари времена , когато Турската администрация е наемала специалисти-рудари от Европа се определят Джон(е),Джак(о),Джун(а)и др.

Културният живот на хората в Трекляно и Краище се е изразявал предимно като всеобща , на всички местни хора изява.Това са главно общите игри и надигравания , както и надпяванията.Много са били поводите , по които хората са се събирали и играели хоро.Имало е водещи личности "ороиграци" , на които останалите са се стремили да подражават.

Родовото и семейно разделение не е пречело на стремежа към към обща изява - начин на сплотеност и обединение.Всеки повод за сближаване и приобщаване е бил повод за културно сближаване.Вечерите,след тежкия дневен труд, са били чаканият момент когато в сумрака на залязващия ден , там близо до извора или чешмата младите са се срещали и поздравявали.И това докато от някъде се чуе звукът на кемене или дудук , докато някой или някоя запее.Всички замлъкват , утихват...До другата вечер , когато ще се съберат пак.С нови шеги и песни. А през дългите зимни вечери и нощи са се разказвали спомени , приказки и са се слушали песните на старите певци .

Песните от това време бяха предимно баладични , "Кральи Марковски " , със съдържание , в което се преплитат историческите събития и въображаеми герои и "чудилета".Характерен за песните герой е "Дете Голомеше" и "Цръна арапина", както самият Крали Марко , конят му Шарколия и пр.Най вълнуващи и много трудни за изпълнение бяха песните в т.нар. стил "сватовски"с много извивки и тържественост.

Редовни събития

Всяка година се провежда среща-събор „Богородица“. Прави се на църковния празник Успение Богородично, на ливадата „Соборище“ пред черквата (1100 м. н.в.) в махалата Тодоровци, местността Врело. Празникът е описан много добре от Л. Зарков.На този събор по стара традиция се дава курбан - за здраве,успехи и почит към Бога.

Обичаи

Народните обичаи в Трекляно са част от тези в Краището. Представляват смес от езически и християнски обичаи. Например службата може да се раздели на два типа - единият повлиян от религията и другият останал от прастари времена, но и двата си влияят един на друг и се преплитат.

Религиозно-християнската служба е запазила свой по-чист вид в източните и южните райони на съседна Сърбия. Там се нарича „слава“. На определен църковен празник, посветен на някой от светиите, денят се определя за празник на определена личност. В Трекляно денят за служба се определя на дата, обикновено свързана с решително събитие в живота на човека, най-често отърваване от болест, тежко душевно преживяване и пр. Прави се курбан - коли се животно или птица.

Друг акт е „служба“. В махала Тодоровци е бил извършван по следния начин: В определен роднински и/или съседски кръг най-старият и уважаван стопанин обявява, че на еди-коя си дата, обикновено след няколко (2-3) дни, у тях ще се служи. Правела се е през зимата, когато селско-стопанската работа е по-малко. Привечер, когато „стоката“ (добитъкът) е нахранена, към дома на човека, който ще служи, се отпрвят поканените. „Да служиш“ означава да покажеш и докажеш своето уважение към хората. На вратата стопаните посрещат гостите, а те „благосивлят“ (благославят) - да има здраве, да има берекет, Господ да е с нас и т.н. Сяда се около масата, чупи се погачата и започва почерпката. По правило се пие греяна ракия, с мезе сурова туршия и кисело зеле, може и варени „компирйе“ (картофи) и спръжа. Вдигат се наздравици, пеят се песни, играе се ръченица, докато дойде време за тръгване. Тогава някой от гостите обявява: „утре вечер при мене“. Обичаят е спомагал за изглаждане на кавгите и дрязгите от изминалата година.

Обичай е е било при среща на пътя хората да се поздравяват с „Д`обра среща“, при настигане -„Д`обра стига“. На специална дата в календара - „Прощенена неделя“, наричана още „прочка“, взаимното прощаване става всеобщо. По обичай първо младите искат прошка от старите.Вечерта се отива на гости, при кумове, при сватове, но най-често при най-старите. Целува им се ръка с думите „Прощавай“, а отговора е „Просто да ти е“. (Любопитен детайл - в съвременно време прошката е била искана по телефона.) За децата се устройва обичая „ламкане“. На дълъг вълнен конец се връзва сварено яйце и се окачва по средата на стаята, най-често за лампата. Децата клякат в кръг, яйцето се люшка, и те трябва да го хванат с уста.

Наследен от езическо време обичай е „поклади“ (от кладе, клада). Младежите кладат голям огън привечер и го прескачат. На дълъг прът („рогаль“) или разцепено дърво се защипва суха слама или шума и се пали от огъня. След това прътът се върти в кръг и се пее: „Ората-копата, дай ми чичо момата, чу я водим у Полетинци, чу я натоварим клинци...“ Това се нарича „оратенье“ и се прави да няма въшки и бълхи по къщите, да са чисти нивите и ливадите и пр.

Друг обичай от махала Тодоровци е празнуването на Божич. До всяко плодно дърво се спира младеж със секира в ръка, замахва и пита „Ейи, ябуко (крушо, сливо...) - че родиш ли или че те сечем?“, а друг стои до него и отговаря „Че роди, че роди. Не я сечи!“, и връзва на стебло южица. Така всички плодни дървета осъмват с венци от слама.

Вечерта срещу „Еремия“ се плашат и гонят змите и гущерите. Преди да се стъмни от всяка къща излизат млади хора и с тояги бият по тенекии и стари тенджери и пеят: „Бегайте змийи гущери, ютре йе Еремия“.

Занаяти

Поонастоящем (2008г.) местните жители , както и жителите на общината се занимават предимно с градинарство.В малки градинки от 200-300 м² или в двора на къшите се сади пипер , цвекло , боб(на притки) , тикви ,праз . Напоследък успешно се експериментира отглеждането на грах(граор) . Овощарството изцяло е оставено на самотек - каквото даде природата , това . Няма пръскане с препарати , подрязване или каквато и да е друга агротехника.

В миналото в Трекляно е имало следните професии (занаяти):

• Ковач: Тази дейност е била упражнявана традиционно от „циганье“. Желязото е било рядко, и търсено; въпреки предимно натуралния характер на търговията, е трябвало да бъде купувано с пари. Ковачите са ковали предимно секири, мотики, ножове, палешници, сърпове, подкови, крайосици; коси за косене са били купувани от търговци - споменава се за популярността на марката „Две щръклета“.

• Качар (кацар): Дървените съдове - каци, бурета и бадньи (голими съдове с форма на буре,които стоят хоризонтално и се ползват за съхраняване на джибри) са били основна част от домашния инвентар. Използван е основно дъб, а за ракиени бурета - акация или черница.Старите майстори "качари" ползваха вместо метални обръчи от шина-сурови ,разцепени на две лескови пръти.

• Колар: Поради силно пресечения терен и големите стръмнини волската каруца и сега се използва често за превоз на дърва, сено и пр. По-голямата част от елементите на каруцата стопаните са си правели сами - яръм, оплен, средньица, лисица, ритли, канати, оска, слъпци и т.н. Майсторите колари са правели само колетията (колелата) - главина, спици, наплати.В миналото , когато желязото е било много скъпо и недостъпно колелета не са ползвани.Тежкте товари са прекарвани на "сани"(шейни).

• Шивач: ( наричан още терезия ) Шивачите в по-далечното минало - приблизително до Освобождението са ходили и шиели по домовете. С появяването на шевната машина по нашите земи шивачите отварят дюкяни. Тогава се е шиело главно с бало - груб домашен вълнен плат.

• Бръснар: ( наричан още берберин )Мъжете са се бръснели предимно сами с бръсначи, но е имало и бербери (бръснари). Те също са бръснели с бръсначи, които са острели на „белгия“ (фин точилен камък) и на каиши за точене на бръснач.

• Майстор (строител): „Майсторията“ (строителството) е била традиционен поминък на много от мъжете от Трекляно и цялото Краище. Липсата на други възможности за препитание поради тежките природни условия е принуждавала хората да търсят други начини да изкарват прехраната си. Местни строители са градили къщи, мостове и др. в много части на България и Сърбия. Екипировката на един строител е била: бичкия, тесла, чук за тухлена зидария, чук за каменна зидария, метър, отвес, мистрия, канче, водна терезия, гьония. Предприемачът (главният майстор) е носел още ролетка, макара, конопъц.

• Жените в Трекляно и околността в миналото (понастоящем рядко)са се занимавали с предене на домашна вълна , оцветяване и плетене на топли дрехи и чорапи.През дългите зими се тъче(ткае).Тъкали са се предимно черги с характерни за района ивичести шарки.Мъжете сами са правели опинци(цървули)от свинска кожа.

Кухня

В съвременността кухнята на живущите в Трекляно и Краище е сходна на градската. До ок. 1955-1960 гг. тя е била свързана със средата и условията на живот. Готвели са се почти само местни продукти, които поради хладния климат не са много разнообразни. Били са отглеждани предимно:

• зърнени храни: „чавдар“ (ръж), „пченица“ (пшеница), „ечмик“ (ечемик), „овъс“ (овес)
• зеленчуци: лют пипер (чушки), „компирие“ (картофи), „цръвен компир“ (червени картофи), боб, зеле, „прази лук“ (праз), цвекло, моркови, репи, кромид, „леча“ (леща), чесън, „патлиджанке“ (домати).

През лятото месо се е готвело не по-често от веднъж седмично. Често храната е била хляб, лук, люта чушка, сирене и сол.

Типични ястия от тези времена са:

Тестени храни

• Печива (печени храни) - преди Втората световна война се е пекло почти само в подници. Печени са предимно тестени изделия - хляб, тутманик, зелник, тиквеник и пр.
• Хлябът се е замесвал с квас (т.нар. квасник), предимно от ръжено брашно, и е имал черен цвят и леко кисел вкус. Правел се е поне веднъж седмчно, на погачи, и е бил съхраняван подреден между дебело платно (т.нар. месали). В лоши години към брашното е било добавяно брашно от царевица и/или лимец, и дори смлян боб или картофи.
• Баници, зелници, тутманици са се правели от бяло пшеничено брашно, замесено с мая.
• Зелник - изключително популярен в Трекляно и Краището. Във вида, в който е приготвян там, представлява ястие от две съставки: баница и „зелье“ (всякаква зеленина, подходяща за ядене - зеле, цвекло, киселец, лапад, лобода, щаволь, коприва, тиква и пр.). Зельето, предварително приготвено - „ущавкано“ (нарязано и смачкано), задушено и подправено със сол, кисело мляко и яйце - се поставя в средата на тепсията, а точените кори, подобно на баница, по периферията, и се пече.
• Колаче - малка тестена питка . На средата на питката се поставя сурово яйце и така се пече.

Мляко и млечни продукти

• Млеко (мляко) - доено от крави, овце и рядко от кози, е било смесвано в съд и варено. След това се избива маслото, на ръка, в т.нар. „бучка“, и после млякото е било подквасвано или подсирвано.Когато се е биело голямо количество мляко , се ползвал друг уред-"джаранка".
• Кисело мляко - консумирало се е през цялата година, през лятото често разредено с вода („мутеница“ - мътеница). В по-стари времена, когато е имало излишък от кисело мляко, той е бил събиран в „кюпове“ (делви), и е бил наричан „чувано млеко“, или „сберено млеко“.
• Сирене - традиционно е било твърдо, сухо, с много шупли. Било е събирано в кюпове, по-рядко в каче „сиренярче“.
• Масло - полученото при избиването на млякото „бийеница масло“ е било съхранявано в гледжосан глинен съд („кюпе“), разстлано с дървена лъжица на тънък пласт и залято с вода. Този начин на съхранение не е осигурявал дълготрайност, маслото се е вгорчавало, и се е налагало да бъде препържвано, често с мас, за да може да се използва. Било е използвано предимно при готвене, за баници и други подобни продукти.

Готвени храни

• Различни ястия с праз: "Есенно време се заравяше до половина в рохкава земя и се покрваше с папрат. Като премръзне от студа става крехък и сладък (благ). Ползва се за запръжки, в салати или оцът, но най-много за пръжено със свинско месо."
• „Вариво“ - нарязана на едро кисела зелка, варена заедно със солено свинско и сланина, приготвяно предимно през зимата.
• „Боб у гръне“ (боб в гърне) - в 3-4 литрово гърне се поставя малко под 1 кг. боб, добавят се вода, сол, нарязани на ситно люти чушки, праз и моркови, и се вари бавно (по местна традиция в горещата пепел на огнище).
• Гювеч
• „Мачкан“ - в препържено масло се наронва стар, засъхнал хляб, колкото да го поеме цялото и да остане полусух. Консумира се с кисело мляко или сирене.
• Други месни ястия - със свинско, по-рядко агнешко, телешко, говеждо и овче месо, още по-рядко птиче или дивеч, приготвяни „със що да йе“, обикновено боб, картофи или чушки.
• Други постни ястия - боб, картофи, чушки, ориз (често в пълнени чушки)
• Също са били консумирани яйца, и по-рядко мед.
• Пи(х)тии- зимно ястие.Приготвя се от свинско - онези части които съдържат повече хрущяли.Сваряват се много добре и се добавят подправки-скилидки чесън , зърна черен пипер , дафинов лист и др.Ястието се разлива в дълбоки съдини и се оставя на хладно място да се стегне.Консумира се студено.

Консервирани храни

• Сурова туршия: в голям съд - каче или делва - есенно време са били налагани пипер, патлиджанки и мерудия. Заливат се с подсолена вода и се изчаква да ферментират. В земниците при характерните за района по-ниски температури тези туршии се запазват до късна пролет. По същия начин е консервирано зеле.
• Праз - съхранява се на открито - в двора , заровен в мека пръст и покрит с папрат от гората . От студа стръковете премръзват и добиват леко сладък вкус.
• Свинско месо: като се заколи свинята, месото се изцежда за една нощ и се налага с много сол в каца. Колбасарството не е било приета традиция.
• Спръжа - получава се при топенето на маста от тлъстите(лоени) части от прасето ,като се добавя надробената карантия.
• Сушени плодове: наричани ошав, или ошафки. Използват се през зимата за компот.
• Ябълки и круши: съхраняват се в зимник, където "прътеят" (омекват, угниват). Каквото не се изяде, се „клъца за ракия“. При добра година една къща е пекла по повече от 100 казана ракия.

Други

• Супа (чорба) - била е смятана за градско, изтънчено ястие, и е била готвена сравнително рядко. Най-често са били правени постни чорби със застройка от яйце и кисело мляко.
• Качамак - често ястие, приготвян от царевично брашно, заливан с препържено масло и сервиран с кисело мляко. В гладни години вместо него е бил приготвян „скроб“ - рядка царевична каша.
• „Оцът“ - сок, получен при консервирането на диви круши и последвалата ферментация. Добавят се ситно нарязани лук и люта чушка, и се яде с хляба. Зимно време вместо сока от круши може да се използва зелев сок, но името на ястието се запазва.

• Лют пипер - с пояяването си по Българските земи пиперът и най-вече лютият пипер във всичките му възможни форми заема първенстващо място на трапезата на населението от Треляно и околността.Както се изразяват местните хора - "лют пипер се руча с тонове".

Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History