
Хиперболата в математиката е равнинна алгебрична крива от втори ред с канонично уравнение
. Състои се от два клона, има два фокуса и две асимптоти с уравнения
. Пресечната точка на асимптотите представлява център на симетрия за хиперболата. При това центърът на хиперболата е в началото на координатната система. Оста на хиперболата, наречена главна ос, съвпада с оста x. Върховете й са с координати (a,0) и (-a,0).
Параметричните уравнения на клона на хиперболата, отговарящ на x > 0, са:
Друго параметрично представяне на първия клон е:
Хиперболата наред с елипсата и параболата е един от трите типа конични сечения. Получава се като сечение на равнина с двата клона на коничната повърхнина. Въпреки че хиперболата се състои от два клона, тя е неизродено конично сечение, тъй като никой от клоновете, взет отделно, не представя алгебрична крива.
Две са свойствата на фокусите F1,F2 на хиперболата:
Геометричното място на точките P в евклидовата равнина, за които абсолютната стойност на разликата между разстоянията от P до две предварително фиксирани точки в равнината (фокуси), е постоянно число С.
.[1]Разстоянието между фокусите се нарича фокално разстояние, а отношението е = |F1 F2| / C - ексцентрицитет на хиперболата.
Думата "хипербола" произхожда от гръцки: ὑπερβολή , „прехвърляне“, „излишък“. Кривата е била известна още на Архимед, Аполоний от Пергам и Менехъм.[2]
Пример за хипербола е графиката на функцията y = 1 / x.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History