
Хиперболичната спирала е равнинна трансцендентна крива, известна още като реципрочна спирала. Нейното уравнение в полярни координати е
, като приликата му с уравнението на хиперболата в декартови координати обуславя избора на имената на кривата. Хиперболичната спирала е инверсна (обратна) на архимедовата спирала.
С други думи хиперболичната спирала се дефинира като геометричното място на точка, движеща се по равномерно въртящ се около полюса лъч, така че полярният ѝ радиус да е обратно пропорционален на полярния ъгъл.
Съдържание |
Представянето на спиралата с параметрични уравнения е особено елегантно:
.
Тъй като

,хиперболичната спирала има асимптота в y = a.
Принципно има два клона, които съответстват на положителните и отрицателните стойности на θ, но поради спецификата на графиката ѝ обикновено се изобразява само единият клон на спиралата. Тя започва от безкрайността и с нарастване на аргумента се приближава, извършвайки въртеливо движение, все по-стръмно към полюса, който представлява и асимптотична точка.
Дължината на дъга между две точки от хиперболичната спирала M1(r1,θ1),M2(r2,θ2) се намира по формулата:
,а лицето на повърхнината на сектора, съответстващ на дъгата M1M2 е:

Радиусът на кривината на спиралата е равен на: R = a / θ.
Хиперболичната спирала е открита през 1704 г. от Пиер де Вариньон, но независимо от него - и от Йохан Бернули.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History