Хотница
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране на раздел История. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Хотница е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново. Там е намерено съкровище от халколитната епоха.
| Хотница | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 451 [1] |
| Надм. височина: | 155 m |
| Пощ. код: | 5058 |
| Тел. код: | 06128 |
| МПС код: | ВТ (Вт) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Велико Търново |
| Община: - кмет |
Велико Търново Румен Рашев (независим) |
| Кметство: - кмет |
Хотница Десислав Йорданов |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
История
Землището на Хотница представлява археологически феномен — открити са 70 селища, обитавани в различни периоди от ранния неолит през античността до късното средновековие. Открити са 3 селища от ранния неолит, 4 от късния неолит, няколко от античността и късното средновековие, както и многослойна селищна могила, формирана от обитаването на това място в продължение на хилядолетия. Находките изясняват, че раннонеолитните жилища, полувкопани в земята, след опустошително наводнение от река Бохот са били заменени с издигнати над терена постройки от колове с оплетени пръти, обмазани с глина. Има следи от укрепителна система — ров и ограда от побити колове, подсилени с камъни. Археологическите находки, изследвани в процеса на системното проучване на обектите около Хотница, датират разцвета на местната култура към енеолита (V-IV хил. пр. н. е.) Доказана е принадлежността им към най-ранната цивилизация в Европа. Населението, което ги е създало, е водело уседнал начин на живот, с основен поминък земеделие и скотовъдство, допълван с лов и събирателство на плодове. Изработката на откритата керамика с графитна орнаментация и предметите с битово предназначение са типични за високоразвитата цивилизация по нашите земи в този период и имат сходство с находките от халколитния Варненски некропол. Има и уникални образци, като малки съдове с дръжки, тип "аскус", известен на археологията от период 700-800 години по-късно. Предполага се, че са служили за съхраняване на лечебни вещества. Високото качество на изпълнение, унифицираните форми, повтаряемите детайли и характерните елементи и материали за украса, присъщи на тази култура, доказват обособяването на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществена диференциация по имотен и властови признак. Нивото на познания също е забележително — открити са доказателства за успешни черепни операции. Специално внимание заслужава всеизвестното златно съкровище от Хотница, състоящо се от 44 елемента с тегло 310 грама. Накитите, изработени от 24-каратово природно злато, съдържат огърлица, гривна, спирали и пластини. Изработени са чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване. За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Уникална находка представлява мраморната статуетка на богинята-майка с отвор в средата, доказателство за упражняването на култа към плодородието. Обитаването на селището е прекратено през IV хил. пр. н. е. Следите от опожаряване на постройките и овъглените костни останки дават ясна представа за съдбата на общността. Може да се твърди, че въоръжените нашествия на номадски племена от север, означавани днес като прототракийски, са причина за гибелта на постоянните обитатели на селищната могила. Материални находки от заселници на по-примитивно културно равнище потвърждават тази теория. Следва 800-годишен период на развитие на преходна култура, характеризираща конвергенцията на предходното население с новите заселници. Именно тя дава начало на високоразвитата тракийска цивилизация. От античния период в землището на Хотница са открити 2 римски пещи, център за производство на керамика и каменоломня. В близост се намира и средновековно селище, обитавано от 12-ти до 14-ти век. [1]
Културни и природни забележителности
Най-красивата местност край село Хотница е Водопадът. Преди около година беше направена еко-пътека, която позволява на гражданите да се насладят изцяло на водопада.
Редовни събития
Най почитаният празник е Бабинден /21 януари/.
Личности
- Родени в Хотница
- Лазар Парашкеванов (1890-1977), архитект
Красимир Балъков
Известни на цял свят са и Хотнишките баби, които са в списъците на ЮНЕСКО за културни наследства.
Други
В последно време се наблюдава голям интерес на английски граждани към закупуването на имоти в селото. Хотница е може би едно от малкото села в България, които има толкова чужди граждани в списъците си. [източник?]Възможно е скоро "пришълците" да са повече от коренното население. Хубавото обаче е, че има разбирателство между двете нации, и вече зародени приятелства.
Източници
- ↑ „Най-древната цивилизация“ — документален филм с автор Момчил Йончев и косултанти ст. н. с. Вълка Илчева, провеждала археологически проучвания на землището 12 години и д-р Петър Станев
Външни препратки
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History