Швейцария

Schweizerische Eidgenossenschaft
Confédération Suisse
Confederazione Svizzera
Confederaziun Svizra


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език немски, френски, италиански и реторомански

Столица

Берн

Най-голям град Цюрих

президент Паскал Кушпен

президент Йозеф Дайс

Площ
- oбщо на 132-ро място
41 290 км²

Население
- oбщо (2006)
- гъстота на 96-то място
7 507 300
181 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 36-то място
230,1 млрд. $
30 725 $

Валута швейцарски франк (CHF)

Часова зона
- Лятно часово време CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)

Независимост
— Обявена
— Призната Вечен съюз
1 август 1291
24 октомври 1648

Национален химн Химн на Швейцария

Интернет домейн ch

Телефонен код +41

Швейцария (официално наименование Конфедерация Швейцария) е вътрешноконтинентална конфедерация в Централна Европа. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Швейцария е малка държава, която от много отдавна държи на своя неутралитет. В нея са разположени седалищата на много международни организации.

Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн от първо ниво) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название - Helvetia.

История

Основна статия: История на Швейцария
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред световно най-старите оцелели републики.

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона - Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци, твърдящи, че тя е фалшификат от 14-и век.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията - и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи.

{{}}== Държавно устройство ==

Основна статия: Държавно устройство на Швейцария
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати - Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години, и Съвет на кантоните. Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветника в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството, длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто протоколна.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Швейцария

Швейцария е разделена на 26 кантона,но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г. През всички войни в съвременната история Швейцария пази неутралитет, но всички мъже в страната задължително се подготвят за военна служба.

Природа

Територията на Швейцария, снимана от спътник

Гледка

Основна статия: Природа на Швейцария

Географски данни

Швейцария е страна без излаз на море. Нейната територия включва три природни региона:

Планините Юра на север,
Швейцарското плато в центъра,
Планините Алпи на юг, които заемат 61 % от цялата територия на Швейцария.

Платото се намира в низина, но по-голямата му част е разположена на повече от 500 м над морското равнище. Състоящите се от гористи хребети (до 1600 м) младонагънати планини Юра продължават и във Франция и Германия. Най-високият връх на Алпите в Швейцария е върхът Дюфор (4634 м). Най-големите реки там са Рона и Рейн. Страната е богата на езера.

Около 25 % от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и източник на топлина.

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Швейцария

Швейцария е една от най-богатите страни в Европа въпреки липсата на природни богатства и обработваеми земи. Нейните богатства са банкерството, туризмът и промишлеността. Тя произвежда сирене, шоколад, лекарства, машини, часовници.

{{}}== Население ==

Основна статия: Население на Швейцария

Виж Списък на градовете в Швейцария по население

Населението на Швейцария е около 7 489 370 души (юли 2005), а средната му гъстота - около 176 д./km². Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета - в Италия. От началото на XX в. населението на Швейцария се е удвоило - от 3,3 милиона през 1900 г. до 7,59 милиона през 2007 г. Нарастването на населението достига своя пик през периода 1950-1970 г. След 1981 г. този процес става по-бавен и населението расте главно поради големия брой чужденци, които се заселват в страната. През 2005 г. очакванията за продължителността на живота на жените са за 82,8 години, а за мъжете - 77,2 години. Детската смъртност през 2005 г. е 0,44 %.

В страната има 4 официални езика – немски, говорен от 64% от населението в северните и централните части, френски, говорен от 19% от жителите на запад, италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

{{}}== Финанси ==

Швейцария е най-богатата страна в света и един от най-важните банкови и финансови центрове в света (Цюрих е третият световен валутен пазар - след Ню Йорк и Лондон). В страната функционират около 4 000 финансови институти, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35-40 % от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29 % от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%).