
Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.
В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война. Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания, причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация. Употребата на тези оръжия довежда до спора, доколко необходимо е било използването им.
След Хирошима и Нагасаки, атомни бомби са взривявани над две хиляди пъти по различни поводи, като ядрени опити и за демонстративни цели. Страните, които със сигурност са взривявали такива оръжия (в хронологичен ред) са: САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.
Съдържание |
| Оръжия за масово поразяване | |
| Видове | |
|---|---|
|
Биологично оръжие |
|
| По страни | |
Ядрените реакции се делят на няколко типа - разделяне на тежки ядра, сливане на леки ядра, радиационен разпад и пр. В зависимост от преобладаващата реакция в конкретната бомба, тя се нарича:
Ядреното оръжие е оръжие за масово унищожение. Всичките му форми разрушават (или правят негодна за обитаване) голяма територия около мястото на взрива.
То е и оръжието с най-неизбирателно действие, създавано досега. При употребата му се отделят големи количества радиоактивни отпадъци.
Ядреното оръжие е основното стратегическо оръжие след втората световна война и остава такова до настоящия момент.
В съвременния свят ядреното оръжие има двойнствено значение - то е едновременно заплаха за пълно унищожение, поради което е и сдържащ фактор, който спира войните между притежателите му.
По отношението си към ядрените оръжия съвременните държави се разделят на 3 категории.
Тези качества на ядреното оръжие го правят привлекателна цел за всяка голяма (или средно голяма страна), особено когато е заплашена от по-силен съсед.
Създаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества (или обществени групи). Процесът изисква големи икономически усилия и висока степен на монополизация и строг контрол над големи сектори от индустрията и други обществени структури - химия, металургия, фундаментални научни изследвания, военни структури.
В началото този процес има позитивно икономическо влияние, защото осигурява високи нива на заетост и създава нови икономически отрасли.
С натрупването на ядрен арсенал започват и негативни икономически и социални процеси. Ядрената сила трябва да заделя големи ресурси за охрана и поддържане на потенциала си. Освен това тя често се оказва заобиколена от по-малки държави-клиенти, които трябва да защитава военно без да има значими преки икономически ползи.
Ядрената сила не може да си позволи и социална нестабилност в размери, които биха довели до гражданска война. Единствената страна, унищожила собствения си потенциал е Южна Африка и причината за това е опасността от граждански размирици при смяната на режима на апартейд с демократично управление.
Голяма част от технологиите, които наричаме модерни, са пряко или косвено повлияни от изследванията и разработката на ядрено оръжие.
Първите атомни реактори са изследователски или за производство на плутоний за атомните бомби. За производството на 1 кг плутоний е необходимо да се изгори (в смисъл на атомно разцепване) над 1 кг от лекият изотоп на урана - 235U. При това изгаряне се отделя огромно количество енергия. В началото просто загрявали минаваща край реактора река.
Разпиляването на енергия по този начин продължило поне 5 години поради трескавата надпревара за производство на плутоний. След това започнало използването на тази енергия за производсво на електричество. През 60-те години на XX век се появяват и първите реактори с чисто енергийно предназначение.
Въпреки че са "мирни" атомните реактори натрупват големи количества плутоний в отработеното гориво. Изотопният състав на този плутоний не е много подходящ за военна употреба, но той е пригоден за производство на атомна бомба с непредсказуема мощност. Поради това отработеното гориво е обект на специални грижи.
Първите автоматични и пилотирани полети в космоса наред с идеологическите ползи са демонстрация на военна мощ.
Ядрените оръжия се нуждаят от транспортни средства за доставка до целта. Най-удобно това става с балистични ракети. Първите космически кораби са междуконтинентални балистични ракети, в които мястото на ядрената бомба е заето от научна апаратура или спускаемата капсула на космонавта (астронавта, тайконавта и пр.).
Първото практическо използване на компютри и сложен софтуер е математическото моделиране на термоядрен взрив, по-специално техниката на запалване на термоядрената реакция с помощта на атомна бомба, известна като радиационна имплозия.
Миниатюризацията на управляващата електроника на атомните и водородни бомби има значителен принос към съвременните технологии за производство на интергрални схеми.
Най-използваната съвременна микроелектронна технология - CMOS първоначално е разработена за военни цели тъй като основните и преимущества са ниска консумация и радиационна устойчивост.
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History