AGS

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Automobiles Gonfaronnaises Sportives (АGS) е малък отбор от формула 1, просъществувал през годините 1986-1991. Има 30-годишна история в автомобилните спортове. Отборът е създаден от Анри Жулиен през 60-те години. Жулиен - бивш посредствен пилот, осъзнава таланта си като техник и собственик на отбор.

Първата кола AGS JH1 е създадена за Формула Франция през 1969 г. от бившия чирак на Жулиен - белгиеца Кристиан Вандерплен (който остава в отбора до 1988 г.). Скоро AGS се насочват към Формула 3, но техните коли не оправдават амбициите, които имат създателите. През 70-те години този шампионат е доминиран от Мартини и AGS трудно могат да развалят хегемонията.

Следващата стъпка е направена през 1978 г. - отборът влиза във Формула 2. Двамата отново сами чертаят и произвеждат колите си. Сезони 1978 и 1979 са катастрофални и AGS не записва нито една точка. 80-те години бележат промяна. Отборът е един от 4-те, които сами произвеждат колите си (другите са Маурер, Минарди и Мерцарио). Отборът почва редовно да печели точки и през 1984 Филип Щтрейф печели и първата победа.През 1985 г. шампионатът е преобразуван на Формула 3000, но Жулиен не е доволен от новия формат и мисли за развитие.

През 1986 г. отборът влиза във Формула 1. Това става едва в края на сезона, на Монца. Отборът по това време се състои от едва 7 човека, а "фабриката" е същият сервиз, с който Жулиен почва през 60-те години. Колата JH 21C е странна смесица от миналогодишната кола за Формула 3000 и нови части, взети от Рено. Двигателят е турбо, доставян от Мотори Модерни Пилот на отбора е Иван Капели. Малко по-рано бившата звезда от Ф1 Дидие Пирони тества колата. През 1987 г. двигателят е Косуърт, а пилот - Паскал Фабре. Той е надежден, но изключително бавен и в края на сезона е заменен от бразилската надежда Роберто Морено. На Аделаида Морено записва първите точки за тима, така той завършва с равен брой точки с доста по-богатия тим на Лижие. 1988 г. е повратна точка - единствен пилот е Филип Щрейф, но той успява да завърши едва 4 пъти. Намерен е спонсор - френската Bouygues group, които обещават да налеят много пари в отбора. Почва строеж на фабрика извън градчето Жонфарон (Gonfaron). Bouygues обаче се оттеглят, а за да спаси фалита Жулиен продава отбора на Сирил дьо Рувр. Вандерплен отива в Колони, а Щрейф е заменен за следващия сезон от Габриеле Таркини. Таркини е близо до точките в Монако и Финикс, но отпада. Все пак в Мексико е шести и това е последната точка в историята на AGS. През 1989 г. е въведена преквалификацията и AGS рядко я преминава. За 1990 г. отборът отново използва двигатели Косуърт. Финансовата криза е толкова голяма, че механиците дори не обядват във Финикс. Отборът е продаден на италианците Патрицио Канту и Габриеле Рафаели, но освен пилотския състав (Стефан Йохансон е заменен от Фабрицио Барбаса) нищо не се променя през 1991 г. Последното състезание е ГП на Португалия 1991 г. В днешно време AGS е училище за млади пилоти, а сервиза близо до Жонфарон все още съществува.

Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History